— Да, зная го — рече майката на Ланидар.
— Всички го знаят — добави Денода.
— Значи сте чували и за жена му Тремеда. Тя не прави нищо друго, освен да пие бармата, която той прави, и да ражда деца, за които после не се грижи — обясни Фолара.
— Просто не може да спре да пие барма — въздъхна русокосата жена.
— Ларамар също много често е пиян и е също толкова безотговорен. Изобщо не го е грижа за децата от огнището му — изрече Фолара с отвращение. — Айла разбра, че млякото на Тремеда е секнало и че Ланога се мъчи да храни Лорала с мачкани корени, защото не знае какво друго да приготви. Айла събра няколко майки с бебета и ги убеди да кърмят бебето, ала все още Ланога сама се грижи за братчетата и сестричетата си. Айла й показа как да приготвя и друга храна, която да дава на Лорала, а освен това момичето носи бебето на жените, които го кърмят. Ланога е невероятна и съм сигурна, че някой ден ще бъде прекрасна майка и съпруга, ала кой знае дали ще си намери съпруг? Ларамар и Тремеда имат най-нисък статут сред всички жители на Деветата пещера. Кой би поискал да се ожени за дъщерята на огнището им?
Мардена и Денода изгледаха учудено приказливата млада жена. Повечето хора обичаха да клюкарстват, ала обикновено не бяха толкова отворени към тези, които посрамваха собствената им пещера. Положението на Денода се бе влошило значително, след като дъщеря й бе родила Ланидар и съпругът й бе разкъсал възела. Не бяха най-ниско поставените, ала не бяха и много далеч от дъното. Освен това Деветнайсетата пещера беше много по-малка от Деветата и да бъдеш сред последните в подобна общност бе извънредно унизително. „Ала дори и да бяхме сред първите, на Ланидар пак щеше да му е трудно да си намери съпруга заради този ужасен недъг“ — помисли си възрастната жена.
— Искаш ли да дойдеш с нас при конете, Ланидар? — попита Айла, когато отидоха при двете деца. — Ти също можеш да дойдеш с нас, Ланога.
— Не, не мога — отвърна момичето. — Сега е ред на Стелона да кърми Лорала, а тя вече е гладна. Не искам да й давам храна, преди да суче.
— Значи някой друг път — усмихна се нежно русокосата жена. — Готов ли си, Ланидар?
— Да — рече момчето и се обърна към девойката: — Трябва да тръгвам, Ланога. — Тя му се усмихна срамежливо и той също й се усмихна в отговор.
Докато минаваха покрай жилището им, Айла каза:
— Ланидар, би ли ми донесъл онази купа? Вътре има малко храна — диви моркови и зърно. — Преди още да изрече последната дума, момчето се втурна да изпълни молбата й.
Тя забеляза, че детето носеше купата от дясната си страна, притискайки я към тялото си с дясната си ръка. Това й напомни за Креб, който бе държал по същия начин купата с червена каша, преди да кръсти сина й и да го приемат в Клана. Споменът я накара да се усмихне, ала същевременно прониза болезнено сърцето й. Мардена я гледаше внимателно и се учуди, щом видя изражението й, но нищо не каза. Майка й обаче не беше толкова срамежлива.
— Гледаше Ланидар с много странна усмивка — отбеляза тя.
— Напомня ми на някого, когото познавах — рече русокосата жена. — На един мъж, на когото му липсваше долната част на ръката. Бил е нападнат от пещерна мечка още, когато е бил дете. Прабаба му била лечителка и трябвало да отреже ръката му, защото щяла да отрови кръвта му и да го убие.
— Какъв ужас! — възкликна Денода. — Горкият човек!
— Да — кимна Айла. — Освен това ослепял с едното око от ноктите на мечката и кракът му също пострадал. Оттогава насетне не можел да върви без помощта на пръчка, на която да се подпира.
— Бедното момче — въздъхна Мардена. — Предполагам, че е трябвало да се грижат за него през целия му живот.
— Не — поклати глава тя. — Точно обратното. Той помогна изключително много на хората, с които живя.
— Как е успял? — учуди се майката на Ланидар. — Какво е сторил?
— Стана голям човек — мог-ър — това е нещо като зеландони — и бе признат за Първи. Той и сестра му се грижеха за мен, след като всички от семейството ми загинаха. Той беше мъжът от огнището ми и аз го обичах с цялото си сърце — завърши Айла.
Мардена я гледаше със зяпнала уста и ококорени очи. Не можеше да повярва на чутото, ала защо някой би лъгал за такива неща?
Докато русокосата жена говореше, Денода забеляза странния й акцент, ала по-важното беше, че историята я накара да разбере защо Ланидар толкова й харесваше. Когато се задоми, чужденката щеше да се свърже с някои от най-влиятелните хора сред зеландонийците и така можеше да помогне много на момчето. Навярно тази жена беше най-доброто, което някога се е случвало на Ланидар, помисли си тя.