— Добре — кимна Фолара. — Ще опитам.
Мардена се вцепени от страх, когато Айла сложи поводите в ръката на девойката.
— Давай, Уини — подтикна я тя, давайки й сигнал да върви бавно и спокойно.
Кобилата тръгна през ливадата. Беше давала на няколко души да я яздят и знаеше как да върви спокойно, особено, когато някой я възсядаше за пръв път. Щом Фолара се наведе леко напред, Уини увеличи малко темпото. Девойката се приведе още повече и кобилата премина в лек тръс. Това стресна малко Фолара — тя бързо се изправи и животното мигом забави ход. След малко Айла подсвирна на Уини и тя се приближи до нея. Русокосата жена я хвана за поводите и я доближи до камъка, като я държеше внимателно, докато Фолара слезе от гърба й.
— Беше невероятно! — възкликна дъщерята на Мартона.
Лицето й бе поруменяло от въодушевление. Ланидар й се усмихна, защото тя изглеждаше толкова щастлива.
— Виждаш ли, майко? — попита момчето. — Човек може да седи на гърба на тези коне.
— Айла, защо не покажеш на Мардена и Денода какво могат да правят Уини и Рейсър? — попита Фолара.
Русокосата жена кимна, след което скочи с лекота на гърба на кобилата и я подкара в тръс през ливадата, следвана от Рейсър и Вълчо. След малко премина в галоп и направи голям кръг около поляната, преди да се изправи и да спре коня. Тогава преметна грациозно единия си крак над гърба на животното и скочи леко на земята. Двете жени и момчето я зяпнаха с ококорени очи.
— Е, сега разбирам защо някой би искал да се вози на гърба на кон — засмя се Денода. — Ако бях по-млада, и аз щях да поискам да опитам.
— Откъде имаш такава власт над животното? — попита Мардена. — Това някаква магия ли е?
— Не, Мардена — усмихна се русокосата жена. — Никаква магия няма тук. Всеки може да се научи да прави това с малко тренировки.
— Как изобщо ти хрумна да яздиш кон? — полюбопитства бабата на Ланидар. — Откъде започна?
— Убих майката на Уини за храна и едва по-късно открих, че е имала малко конче — започна Айла. — Хиените се опитаха да го изядат — мразя тези животни, ала аз ги прогоних. Тогава разбрах, че ще трябва да се грижа за жребчето… — И тя им разказа как бе спасила и отгледала кобилката. — Един ден се качих на гърба й и когато тя препусна, се вкопчих в гривата й; това беше единственото, което можех да направя. Щом Уини спря и аз слязох от нея, не можах да повярвам какво се беше случило. Сякаш бях летяла, а вятърът духаше в лицето ми и развяваше косата ми. Нямах търпение да опитам отново и въпреки че в началото не можех да я управлявам много добре, постепенно се научих. Сега тя отива там, където искам, защото и тя го иска. Тя е моя приятелка и мисля, че й е приятно да я яздя.
— Но това е доста необичайно нещо — възмути се Мардена. — Никой ли не възрази?
— Нямаше кой. Тогава бях съвсем сама.
— Аз щях да се страхувам да живея сама, без никакви други хора наблизо — рече майката на Ланидар. Любопитството я глождеше и тя искаше да зададе още въпроси, но преди да има тази възможност, чуха как някой извика зад гърба им и се обърнаха, за да видят Джондалар, който се приближаваше към тях.
— Пристигнаха! — обяви радостно той. — Даланар и ланзадониите са тук!
— Чудесно! — възкликна Фолара. — Нямам търпение да ги видя!
Айла също се зарадва.
— Хайде да отидем при тях — предложи тя, след което се обърна към гостите си. — Трябва да се връщаме в лагера. Мъжът от огнището на Джондалар е пристигнал тъкмо навреме за брачната ни церемония.
— Разбира се — кимна Мардена. — Ще ви оставим на спокойствие.
— Не бих имала нищо против да поздравя Даланар, преди да си тръгнем — отбеляза Денода. — Познаваме се с него.
— Така е — кимна Джондалар. — Сигурен съм, че ще се зарадва да те види.
— Преди да си тръгнете, трябва да те питам дали си съгласна Ланидар да идва тук и да се грижи за конете, когато ме няма, Мартена — рече Айла. — Няма да се налага да прави нищо друго, освен да проверява как са и да ме вика, ако забележи нещо нередно. Това ще бъде от голяма помощ за мен, понеже няма да се тревожа непрекъснато дали всичко при тях е наред.
Мардена погледна към сина си, който тъкмо хранеше Уини и Рейсър с диви моркови, и се замисли.
— Сама виждаш, че няма да му направят нищо лошо — добави русокосата жена.
— Щом смяташ, че ще може да се справи, нека да опита — каза накрая дъщерята на Денода.
— О, майко, благодаря ти! — възкликна Ланидар и Мардена си каза, че никога не е виждала сина си толкова щастлив.