— Тази жена наистина прави, каквото си науми — отбеляза Джерика. — Забелязах това, но трябва да добавя, че е много мила.
— Така е — съгласи се Пролева. — Освен това не се бои да изрази позицията си и да се застъпи за другите.
— Ето ги — посочи Джохаран.
Всички погледнаха натам и видяха група хора, които се приближаваха към тях — Джондалар вървеше най-отпред, а сестра му пристъпваше след него. Вървяха бавно — сигурно заради бабата на Ланидар, ала щом Джондалар зърна Даланар и другите, веднага забърза напред. Мъжът от огнището му също пое с енергични крачки към него и двамата си стиснаха ръцете, след което се прегърнаха силно. Докато се връщаха, по-възрастният мъж прегърна по-младия през раменете и поразяващата прилика между двамата изпъкна с изключителна сила. Сякаш това беше един и същ човек през два различни етапа от живота си. По-старият бе малко по-широк в кръста и косата му започваше да оредява, ала лицата им бяха едни и същи, макар че ликът на младия не бе набразден от толкова бръчки. Бяха еднакво високи, крачките им бяха еднакво големи и вървяха със същата походка; дори очите им имаха един и същ оттенък на ледниковото синьо.
— Няма съмнение чий мъжки дух е бил избран, когато Майката го е създавала — прошепна Мардена на майка си, кимвайки към Джондалар, когато посетителите наближиха лагера. Ланидар видя Ланога и отиде да поговори с нея.
— Даланар изглеждаше също като него, когато бе млад, и като гледам, не се е променил много — рече Денода. — Все още е изключително привлекателен мъж.
Майката на Ланидар гледаше с голям интерес как Айла и Вълчо биват приветствани от новодошлите. Беше ясно, че всички се познават отпреди, но въпреки това тя не можеше да откъсне очи от някои хора. Чернокосата, дребничка жена със странното лице май беше с високия, светлокос по-възрастен мъж, който приличаше на Джондалар — навярно беше негова съпруга.
— Откъде го познаваш, майко? — попита Мардена.
— Той бе мъжът за първите ми обреди — рече Денода.
— След това молех Майката да ме благослови с духа на неговото дете.
— Майко! Много добре знаеш, че една жена не може да забременее толкова скоро!
— Напротив — отвърна Денода. — Знаех, че понякога младите жени зачеват скоро след първите обреди, ако вече са зрели жени и са готови да поемат мъжки дух в себе си. Надявах се, че ще ми обърне повече внимание, ако си мисли, че нося дете от неговия дух.
— Знаеш, че на мъжа не му е позволено да се сближава с жената, която е отворил, поне една година след първите обреди, майко. — Мардена бе потресена от изповедта на Денода. Никога преди не я бе чувала да говори така.
— Зная, и той никога не се опита да го стори, макар че не ме избягваше и винаги беше много мил и внимателен, когато се виждахме — въздъхна бабата на Ланидар. — Аз обаче исках нещо повече от това. Тогава срещнах мъжа от огнището ти. Най-голямата ми мъка е, че умря толкова млад. Страшно исках да имам повече деца, ала Майката избра да не ми ги даде и навярно така беше най-добре. Достатъчно трудно ми беше да се грижа за теб и за себе си. Нямах дори майка, която да ми помага, макар че някои жени от пещерата бяха доста отзивчиви и ми помогнаха много, когато ти беше малка.
— Защо не си намери друг съпруг? — попита я Мардена.
— Ами ти? Ти защо не се омъжи повторно?
— Знаеш защо — намръщи се дъщерята. — Вече бях родила Ланидар. Кой щеше да ме вземе с такова дете?
— Недей да обвиняваш момчето — укори я майка й. — Винаги си казвала това, ала истината е, че ти никога не се опита отново да се свържеш с мъж. Просто се боеше да не те наранят отново. За щастие още не е твърде късно.
Те не видяха мъжа, който се приближаваше към тях.
— Когато Мартона ми каза, че Деветата пещера има гости тази сутрин, си помислих, че едното име ми звучи познато. Явно не съм грешал. Как си, Денода? — попита Даланар, хвана двете й ръце и се наведе напред, за да потърка бузи в нейните, сякаш бяха близки приятели.
Мардена видя как лицето на майка й поруменява, докато се усмихваше на високия, привлекателен мъж, и забеляза, че тялото й сякаш промени стойката си. В нея изведнъж се появи нещо женствено и чувствено, показвайки я в съвсем нова светлина. Това, че беше баба, изобщо не означаваше, че е толкова стара и най-вероятно имаше мъже, които биха я намерили за привлекателна.
— Това е дъщеря ми Мардена от Деветнайсетата пещера на зеландониите — рече Денода, — а внукът ми Ланидар също трябва да е някъде тук.