Предводителят на ланзадонийците протегна ръце към младата жена.
— Приветствам те, Мардена от Деветнайсетата пещера на зеландониите, дъщеря на Денода от Деветнайсетата пещера. За мен е удоволствие да се запозная с теб. Аз съм Даланар, вожд на Първата пещера на ланзадониите. В името на Дони, Великата Майка Земя, искам да знаеш, че си добре дошла да посетиш лагера ни по всяко време. Както и пещерата ни, ако имаш път към нея.
Мардена се смути от топлотата на приветствието. Въпреки че бе достатъчно възрастен, за да бъде мъж от огнището й, тя изведнъж усети силно привличане към него. Никога преди не се бе чувствала до такава степен впечатлена от някой мъж.
Даланар завъртя глава и погледът му се спря на една висока девойка.
— Джоплая — извика той, след което се обърна отново към Денода. — Искам да ви запозная с дъщерята на своето огнище.
Мардена бе смаяна от младата жена, която се присъедини към тях. Макар и да приличаше много на майка си, тя не изглеждаше като стопроцентова чужденка, което й придаваше още по-необичаен вид. Косата й бе почти толкова тъмна, а скулите й бяха високи, но лицето й не беше толкова кръгло и плоско като на другата жена. Носът й напомняше този на мъжа, макар и далеч по-нежен, а черните й вежди бяха тънки и изящно извити. Гъсти черни мигли очертаваха очи, които не бяха кой знае колко различни от тези на майката — имаха почти същата форма, ала цветът им беше изумруденозелен.
Мардена не бе присъствала на последния Летен събор, на който беше ходил Даланар — малко преди това мъжът от огнището й я бе напуснал и тя не желаеше да се среща с хората. Беше чувала за Джоплая, ала никога досега не бе имала възможност да я види. И ето че сега, когато това най-накрая се бе случило, тя се почувства неспособна да откъсне очи от девойката. Екзотичната й красота бе невероятна.
След като Даланар представи дъщерята на огнището си и размениха обичайните любезности, новодошлите отидоха да си поговорят и с другите хора, които ги очакваха. Мардена все още се намираше под въздействието на неустоимия чар на Даланар и започваше да разбира защо майка й беше така запленена от него. Ако той бе мъжът от първите й обреди, сигурно и тя щеше да се чувства по същия начин. Дъщеря му обаче, въпреки че беше необикновено красива, излъчваше някаква стаена тъга, някаква загадъчна меланхолия, която явно помрачаваше радостта й от предстоящото бракосъчетание. Майката на Ланидар не можеше да разбере защо някой, който трябваше да се чувства щастлив, изглеждаше толкова тъжен.
— Трябва да тръгваме, Мардена — рече Денода. — Не бива да злоупотребяваме с гостоприемството на хората, не и ако искаме да ни поканят отново. Ланзадониите са близо до Деветата пещера и са минали доста години, откакто Даланар и пещерата му са присъствали на Летен събор. Трябва да подновят връзките си. Хайде да потърсим Ланидар и да благодарим на Айла, задето ни покани.
Лагерите на Деветата пещера на зеландониите и Първата пещера на ланзадониите бяха — поне привидно — два лагера на две различни пещери, ала всъщност представляваха един голям лагер на близки приятели и роднини.
Четирите жени, които вървяха към резиденцията на зеландони, представляваха забележителна гледка. Хората дори не си даваха труда да се преструват, че не ги гледат. Мартона винаги се забелязваше, без значение къде отива — освен че беше бивш вожд на най-многолюдната пещера, тя бе изключително силна и привлекателна жена. Джерика беше толкова необикновена, че хората просто не можеха да отделят взор от нея, без значение дали я бяха виждали или не. Освен това обстоятелството, че бе женена за Даланар и бе основала нова пещера заедно с него, я правеше още по-интересна. Дъщеря й Джоплая — тъмнокосата красавица, която според мълвата щеше да се задоми за мъж със смесени духове — също бе обект на внимание и най-различни догадки. А прелестната русокоса жена, която Джондалар бе довел със себе си и която пътуваше с два коня и вълк, бе опитен лечител и нещо като чуждоземен зеландони. Четирите заедно привличаха още повече внимание от обикновено, ала Айла се опитваше да игнорира хорското любопитство и се наслаждаваше на компанията.
Когато наближиха резиденцията на зеландони, видяха, че повечето жени вече бяха пристигнали. Преди да бъдат допуснати вътре, бяха разгледани внимателно от няколко зеландони — все мъже — и Айла се зачуди защо. Сякаш усетила какво си мисли, Мартона веднага реши да й обясни.
— На тази среща не се допускат мъже, освен, ако не са зеландони, ала почти всяка година се случва някои млади мъже, най-често от крайните колиби, да се опитат да се промъкнат вътре — обясни майката на Джондалар. — За тази цел те се обличат като жени — ето защо мъжете зеландони стоят на прага и оглеждат внимателно всеки, който иска да влезе.