— Какви са тези крайни колиби? — попита Айла.
— Това са летни жилища, издигнати в покрайнините на събора — отвърна й Мартона. — Обикновено в тях отсядат млади мъже, които вече нямат нужда от жена-донии, но още не са се оженили. Младите мъже не обичат да остават с пещерите си — предпочитат да бъдат с приятели на тяхната възраст, освен когато настане време за гощавка. — Тя се усмихна. — Приятелите им не ги ограничават, за разлика от майките им и съпрузите на майките им. На неженените мъже, особено пък на тяхната възраст, е абсолютно забранено да се доближават до младите жени, които се готвят за първите си обреди, ала те всячески се опитват да направят точно това. Сега разбираш ли защо мъжете зеландони са толкова бдителни?
Русокосата жена кимна.
— Крайните колиби се наричат така, защото се разполагат винаги в покрайнините на събора — продължи майката на Джондалар. — Идеята е шумните забавления на младежите да не смущават другите хора, които присъстват на събора. Те си организират събирания, на които канят други свои приятели и млади жени, естествено. Непрекъснато молят майките и приятелите си за храна и винаги успяват да си набавят барма, вино или каквото там им трябва. Мисля, че дори се състезават коя колиба ще привлече най-хубавите гостенки.
— Само млади мъже ли избират да живеят в крайните колиби? — попита Айла.
— Не — отвърна Мартона. — Има и такива, където живеят само по-възрастни мъже. Те или нямат съпруги по една или друга причина, или предпочитат други мъже, или искат да си починат малко от пещерите и семействата си… или да избягат от тях. Ларамар например прекарва почти всеки Летен събор в някоя крайна колиба. Тогава търгува със своята барма, макар че нямам никаква представа какво прави с това, което му дават в замяна, защото не носи нищо у дома. Мъжете, на които предстои да се бракосъчетаят, прекарват един ден или повече със зеландони в някоя крайна колиба преди брачната церемония. Мисля, че Джондалар също ще трябва да направи това. Когато четирите жени влязоха в жилището на зеландони, вътре им се стори много сумрачно. Единствената светлина идваше от огъня в централното огнище и няколкото лампи. Щом очите й свикнаха обаче, Мартона се огледа и поведе спътничките си към две жени, които седяха на една рогозка вдясно до стената. Те се усмихнаха и се сместиха, за да им направят място.
— Мисля, че е време да започваме — рече някогашната предводителка на Деветата пещера, след като се разположиха на рогозката. — Можем да оставим официалните представяния за по-късно — добави и се наведе към жените, които бе довела. — Това е Велима — майката на Пролева, и сестра й Левела. Те са от Летния бивак, Западното обединение на Двайсет и деветата пещера — рече, след което информира и тях за новодошлите: — Това е съпругата на Даланар — Джерика, заедно с дъщеря й Джоплая. Ланзадонийците пристигнаха тази сутрин. А това е Айла от Деветата пещера, някога Айла от мамутоите — жената, която ще се омъжва за Джондалар.
Жените се усмихнаха една на друга, ала преди да успеят да разменят няколко думи, някой им изшътка да мълчат и Първата сред служителите на Майката заедно с още неколцина зеландони се възправиха в центъра на помещението. Всички разговори мигом утихнаха и когато се възцари пълна тишина, Първата започна:
— Ще говоря за изключително сериозни неща, ето защо искам да ме слушате внимателно. Жени, вие сте благословените от Дони; онези, които Тя е сътворила със способността и върховната привилегия да създавате нов живот. Тези от вас, които скоро ще се задомят, трябва да узнаят някои важни неща. — Престана да говори и изгледа последователно всички присъстващи. Когато стигна до Мартона, спря за миг, защото видя две жени, които изобщо не беше очаквала. Някогашната предводителка на Деветата пещера й кимна и шаманката отвърна на жеста й, след което продължи:
— На тази среща ще говорим за женски неща — как да се отнасяте към мъжете, които ще бъдат ваши съпрузи, какво да очаквате от тях, как да се предпазвате от нежелана бременност и какво да правите, ако усещате новия живот в себе си, а в момента не сте готови за него.
Всички слушаха внимателно.
— Някои от вас навярно вече са благословени с първите пориви на живота — заяви Първата сред служителите на Майката. — Това е голяма чест, ала тази чест носи със себе си и голяма отговорност. Част от това, което ще ви кажа, може да ви прозвучи познато — сигурно сте го чували и преди, на Обредите на първите наслади, — но дори и да е така, слушайте ме внимателно.