Никой не се обади. Младите жени бяха чули доста слухове за нелеката съдба, която ги очакваше, ала сега за пръв път уважаваната зеландони излагаше пред тях мрачните перспективи. Всяка от тях горещо се надяваше, че никога няма да се наложи да положи бебето си върху студените гърди на Великата Майка Земя. Това бе кошмарна мисъл.
Думите на Първата потресоха Айла. „Никога няма да мога да сторя това“ — помисли си тя. Спомни си за Дърк и трябваше да положи невероятни усилия, за да не се разридае. Той трябваше да бъде върнат на Майката и нейното мнение не означаваше нищо. Русокосата жена си припомни дните, когато се криеше в малката пещера, за да спаси живота му. Бяха казали, че е уродлив, ала той не беше такъв. Бе просто смесица от нея и Брод, макар че именно по вина на Брод беше такъв. Ако всеки път, когато я бе насилвал, той е знаел, че Дърк ще е резултатът, едва ли щеше да го прави, помисли си Айла. Тя бе изкушена да попита защо животът в такъв случай изобщо започва, ала се съмняваше, че в момента е в състояние да говори.
Зеландони нямаше много да добави. Тя им спомена за забраните за споделяне на дара на насладата, когато времето за раждане наближава и известно време след това, както и преди, след и по време на определени церемонии. Имаше и забрани за бракосъчетаване на хора с близки родствени връзки, като първи братовчеди например. Джондалар й бе обяснил за братовчедите и едва тогава тя разбра защо тъгата бе обсебила до такава степен младата жена.
— Има и още нещо — рече Първата. — Някои от вас сигурно са чули за молбата брачната церемония да се отложи с няколко дни. Даланар и неговата пещера на ланзадониите възнамеряваха да дойдат на Летния ни събор, за да може дъщерята на огнището му да се венчае на първата брачна церемония. — Сред присъстващите се чу недоволен ропот. — Сигурно ще се зарадвате, когато ви кажа, че няма да се наложи да отлагаме церемонията, защото Джоплая е тук с майка си Джерика. Джоплая и Екозар ще се бракосъчетаят заедно с останалите от вас.
— Запомнете добре всичко, което бе казано тук — отбеляза зеландони. — Първият лов за тазгодишния Летен събор ще започне утре сутринта и ако всичко се развива добре, брачната церемония ще се състои скоро след това. Тогава ще се видим отново — завърши шаманката.
Докато жените ставаха от местата си и се отправяха към изхода, Айла чу на няколко пъти думите „плоскоглавец“ и „гадост“. Това никак не й се понрави, но беше очевидно, че мнозина бързаха да си тръгнат и час по-скоро да разкажат на приятелките си, че Джоплая е обещана на полуплоскоглавеца Екозар. Част от жените го помнеха, защото бе идвал на Летния събор и преди — последния път, когато ланзадонийците бяха присъствали. Мартона си спомни, че смесените духове на Екозар бяха породили доста неприятни реакции и се надяваше това да не се повтори. Мисълта й се насочи към другия Летен събор, който й беше неприятен — този, който Джондалар бе пропуснал заради пътешествието си, оставяйки Марона да го чака напразно за брачната церемония. Тя се бе омъжила през същото лято — на втората брачна церемония, — но бракът й не беше продължил дълго. Сега красавицата отново бе свободна, ала Джондалар беше довел със себе си жена, която бе много по-подходяща за него, въпреки че беше чужденка.
Когато почти всички излязоха, Айла се доближи до Първата и рече:
— Има нещо, за което искам да те попитам, зеландони.
— Добре — отвърна едрата жена.
— Откакто дойдохме на Летния събор, чух на няколко пъти хората да казват, че не можеш да се ожениш за някого с несъвместим родствен знак. Какво означава това?
— Малко ми е трудно да ти обясня — започна шаманката. — Всеки човек се ражда с родствен знак. Той е част от елана, от жизнената ти сила. Хората знаят своите родствени знаци от съвсем малки, също както знаят какъв е техният еландон. Помни, че всички животни са деца на Майката. Тя ги е родила, както се казва в Песента на Майката. — Родственият знак се символизира от животно или от духа на дадено животно — рече шаманката.
— Искаш да кажеш, нещо като тотем? — предположи русокосата жена. — Моят тотем е Пещерният лъв. Всеки човек от Клана имаше свой тотем.
— Може би — каза Първата, замисляйки се за момент. — Според мен обаче тотемите са нещо различно. Те са важни, ала не толкова важни като елана например, макар че човек трябва да премине през някакво изпитание или схватка, за да се сдобие с тотем. Обикновено не човек избира тотема си, а тотемът избира него. Всеки обаче има родствен знак. Тотемът може да бъде животински дух, пещерна мечка, златен орел или скакалец. Някои животни обаче притежават голяма сила — техните духове имат изключителна сила, нещо като жизнена сила, но същевременно по-различна. Зеландони ги наричат „животни на силата“, ала те имат повече сила в следващия свят, а не в този. Понякога можем да се осланяме на силата им, когато пътуваме из света на духовете, или да предизвикваме случването на различни неща.