— Какво е твоето магическо животно, зеландони? — полюбопитства Айла.
— Би трябвало сама да се досетиш — усмихна се тя. — Когато отида в света на духовете, аз съм мамут. А когато ти отидеш там, Айла, няма да изглеждаш по същия начин както сега. Ще приемеш облика на своето магическо животно. Тогава и ще разбереш какво е то.
Русокосата жена не бе сигурна дали перспективата да проникне в света на духовете й харесваше. Мартона, която слушаше разговора им, се зачуди защо Първата сред служителите на Майката бе толкова обстоятелствена. Обикновено тя не даваше такива подробни отговори и майката на Джондалар имаше чувството, че шаманката се опитва да изкуши Айла с онези запленяващи късчета на познанието, които бяха достъпни единствено за зеландони.
Тогава разбра. Някои хора вече смятаха жената, която щеше да се бракосъчетае със сина й, за нещо като зеландони и Първата очевидно искаше да я приобщи към лоното, за да може да упражнява контрол върху нея. Айла обаче беше заявила, че иска само да се ожени, да има деца и да бъде като всички други. Тя не желаеше да се присъединява към зеландони и доколкото Мартона познаваше сина си, и на него нямаше да му хареса Айла да стане шаманка. Някогашната предводителка на Деветата пещера си каза, че синът й се влюбваше все в жени, които имаха качества на зеландони. Очертаваше се интересна игра.
Тъкмо щяха да излязат навън, когато Айла се спря.
— Имам още един въпрос — рече тя. — Когато говореше за бебетата и прекратяването на бременността, защо не спомена как да се предпазим от самото зачеване?
— Защото няма начин — намеси се зеландони на Четиринайсетата пещера. Тя бе стояла наблизо, слушайки разговора им. — Само Дони има силата да попречи на зачеването на живота.
— Напротив — поклати глава русокосата жена. — Аз зная за един.
ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Първата изгледа остро младата жена. Навярно трябваше да поговори с Айла преди тази среща. Възможно ли бе да знае как да осуети волята на Дони? Шаманите, които стояха наблизо, веднага се приближиха към тях. Всички бяха развълнувани и някои побързаха да отрекат казаното от Айла, заявявайки, че е пълна глупост. Русокосата жена изобщо не бе предполагала, че изявлението й ще разбуни до такава степен духовете.
Трите жени, които бяха дошли заедно с нея, стояха малко встрани, ала наблюдаваха внимателно развоя на събитията. Мартона бе учудена, но не показваше чувствата си, Джоплая изглеждаше потресена както от думите на Айла, така и от реакцията на многоуважаваните зеландони, а Джерика слушаше с голям интерес. Вече бе решила, че ще поговори насаме с русокосата жена, защото познанията й можеха да помогнат за разрешаването на проблема, който я измъчваше от доста време.
Когато го видя за пръв път, Джерика напълно и безвъзвратно си изгуби ума по очарователния гигант, който от своя страна пък бе впечатлен от изящната, ала същевременно силна и независима млада жена. Той бе нежен и опитен любовник и двамата бързо се отдадоха на насладите. Когато Даланар я помоли да се омъжи за него, тя прие без никакво колебание и щом откри, че е бременна, не бе на себе си от радост. Ала бебето, което беше заченала, се оказа твърде голямо за нейната структура и раждането за малко да убие нея и дъщеря й. То й нанесе сериозни вътрешни травми и — за нейно съжаление и облекчение — тя никога вече не забременя отново.
Сега дъщеря й бе избрала мъж, който, макар и немного висок, беше изключително як и силен, с огромни мускули и масивни кости. Въпреки че Джоплая бе висока, тя бе слаба и — както беше забелязала Джерика — имаше изключително тесен ханш. Откакто научи кой бе избраникът на дъщеря й, се притесни, че Джоплая ще повтори нейната съдба или че ще бъде сполетяна от нещо още по-лошо. Тя бе заподозряла, че дъщеря й е бременна, понеже всяка сутрин по време на пътуването й прилошаваше, но когато й предложи да прекрати бременността си, Джоплая й отказа.
Джерика знаеше, че не може да стори нищо по въпроса. Това бе волята на Великата Майка. Джоплая щеше да бъде Благословена или не когато Тя пожелаеше, и щеше да живее или умре по Нейно усмотрение. Жената на Даланар обаче подозираше, че с мъжа, когото дъщеря й бе избрала за съпруг, шансовете тя да умре млада по време на раждане се увеличаваха. Единствената надежда на Джерика беше, че дъщеря й ще преживее раждането на първото си дете и — колкото и жестоко да звучи — ще получи такива сериозни увреждания, че няма да може да забременее отново. Когато чу обаче думите на Айла, веднага реши, че ако дъщеря й има затруднения с раждането на първото си дете, ще използва цяра на русокосата жена, за да не позволи на Джоплая да забременее отново.