— Тихо, моля! — извика Първата сред служителите на Майката. Хората се умълчаха и тя продължи: — Айла, искам да се уверя, че те разбирам. Да не искаш да кажеш, че знаеш как да спреш бременността, преди да е започнала? Че знаеш как да попречиш на появата на живота от самото начало?
— Да — отвърна русокосата жена. — Мислех си, че и вие знаете това. По време на пътешествието си с Джондалар използвах различни растения, защото не исках да забременея, докато пътуваме.
— Ти ми каза, че вече си Благословена от Дони — рече Първата. — Каза ми, че са минали три луни от последното ти кървене. Това означава, че си заченала по време на пътешествието ви.
— Почти съм сигурна, че това се случи, след като прекосихме глетчера — каза Айла. — Горящите камъни, които взехме от лозадунаите, стигаха само да разтапяме лед за питейна вода, за конете, Вълчо и нас двамата. Изобщо не съм се опитвала да варя вода за чай и не си приготвях обичайното си сутрешно питие. Преходът бе изключително труден и за малко да не успеем. Когато най-накрая се спуснахме от другата страна на ледника, спряхме да си починем малко и изобщо не ми беше до правене на чай. Някъде тогава заченах. Почти бяхме стигнали дотук — бях много щастлива, когато разбрах, че съм бременна.
— Откъде научи за това лекарство? — попита зеландони.
— От Иза — знахарката, която ме отгледа.
— Тя как ти обясни действието му? — попита шаманката на Четиринайсетата пещера.
Първата я изгледа остро, едва сдържайки раздразнението си. Задаваше въпросите си в логична последователност и нямаше нужда от помощ или намеса, ала Айла отговори на въпроса:
— Хората от Клана вярват, че духът на мъжкия тотем влиза в схватка с духа на женския и поради тази причина тя кърви. Когато мъжкият тотем е по-силен от женския, той надделява над него и така поставя началото на новия живот. Иза ми каза, че някои растения могат да направят женския тотем силен и да му помогнат да срази мъжкия.
— Примитивно, но съм изненадана, че изобщо имат някакви представи за това — отбеляза дони на Четиринайсетата пещера.
Айла усети презрението в тона й и беше доволна, че не бе споменала нищо за това как мъжът поставя началото на бебето вътре в жената. Тя не мислеше, че новият живот се зачева от смесване на духове, нито пък споделяше вярванията на Клана за сразения женски тотем, ала бе твърдо убедена, че мнението й щеше да подтикне зеландони на Четиринайсетата пещера към нови нападки и критики вместо към размишления.
— Ти каза, че си използвала различни растения по време на пътешествието си — рече Първата сред служителите на Майката. — Какво те накара да мислиш, че тези растения имат ефект?
— За мъжете от Клана децата на жените им имат изключително значение, особено пък, ако са момчета — започна русокосата жена. — Когато съпругата им роди дете, това увеличава престижа им. Те вярват, че това показва силата на тотема им, която смятат за своя вътрешна сила. Иза ми каза, че е използвала тези растения в течение на много години, за да се предпази от бременност, понеже искала да опозори съпруга си. Той бил жесток човек, който често я биел, за да покаже властта си над една знахарка от нейния ранг, ето защо тя решила да му докаже, че тотемът му не е достатъчно силен, за да победи нейния.
— Тя защо се е примирявала с това негово поведение? — отново се намеси зеландони на Четиринайсетата пещера. — Защо просто не е разкъсала възела и не си е намерила друг мъж?
— Жените от Клана не могат да избират за кого да се омъжват — обясни Айла. — Това се решава от вожда и другите мъже.
— Отвратително! — възкликна шаманката.
— При дадените обстоятелства бих казала, че подобно поведение издава забележителна интелигентност за тази плоскоглава жена, как й беше името, Иза? — рече бързо Първата, преди дони на Четиринайсетата пещера да зададе поредния си въпрос. — Всички жени от Клана ли знаят за тези растения?
— Не, само знахарките, и мисля, че приготовлението им е известно само на жените от рода на Иза — отвърна русокосата жена. — Тя разкриваше тайната си на тези жени, които според нея имаха нужда от нея. Ако някой от мъжете разбереше, щеше страшно да се ядоса на Иза, ала за щастие никой не я попита. Познанията на знахарките не са предназначени за мъжките уши. Те биват предавани на дъщерите им, които на свой ред стават знахарки, ако покажат влечение към това. Иза ме възприемаше като своя дъщеря.