Мъжът, към когото бе започнала да изпитва някакви чувства, беше нов член на Пещерата на Даланар — човек със смесени духове, който веднага привличаше вниманието на хората върху себе си с външния си вид. Джоплая му помогна да се приобщи към общността им, тя го накара да разбере, че е добре приет от Даланар и ланзадонийците, и дори му помогна да усъвършенства говора си. Тя бе и тази, която успя да научи историята му.
Майката на Екозар бе изнасилена от мъж от другите, който бе убил съпруга й. Когато го родила, тя била прокълната като носителка на лош късмет, защото съпругът и бил мъртъв, а детето, на което дала живот — уродливо. Тя напуснала Клана си, готова да умре, но била спасена от Андован — възрастен мъж, успял да избяга от злата предводителка на сармунаите. Той прекарал известно време при зеландонийците, но не се чувствал добре с хора, чиито обичаи и нрави били толкова различни от неговите. Ето защо си тръгнал и заживял сам, докато не открил жената от Клана и нейния син. Екозар научил езика на жестовете на Клана от майка си, а от Андован усвоил говоримата реч, която представлявала смесица от собствения му език и този на зеландонийците. Щом възмъжал обаче, старецът умрял, а не след дълго издъхнала и майка му, която не била способна да се справя сама и рухнала под бремето на смъртното проклятие, наложено й от Клана. Младият мъж обаче не искал да живее сам и се опитал да се върне в Клана, ала те го заклеймили като урод и отказали да го приемат. Повечето пещери също го отхвърлили, въпреки че можел да говори, понеже за тях бил изчадие на смесени духове. Сломен и отчаян, той се опитал да се самоубие, но се събудил при Даланар, който го открил ранен, но жив, и го завел в пещерата си. Ланзадонийците го приели и той боготвореше високия светлокос мъж, а впоследствие бе обикнал дъщерята на огнището му с цялото си сърце.
Тя винаги се бе отнасяла добре с него, говореше му и го изслушваше, като дори му бе ушила красива извезана туника за церемонията по осиновяването му от ланзадонийците. Той я обичаше толкова много, че само като си помислеше за това, го заболяваше, ала не вярваше, че тя ще отвърне на чувствата му. Дълго време се беше борил със себе си, докато най-накрая събере кураж и я попита дали иска да бъде негова съпруга, и не беше на себе си от радост, когато Джоплая в крайна сметка се съгласи. Това се случи, след като братовчедът й от нейното огнище Джондалар се завърна с Айла. Екозар веднага бе харесал и двамата, защото се отнасяха добре с него и не го смятаха за някакъв урод.
На ръст той беше колкото повечето мъже от другите, но имаше масивна мускулатура и огромен гръден кош, съчетани с късите криви крака и силното окосмяване на хората от Клана. Вратът му беше дълъг, можеше да говори и дори имаше малка брадичка, която, макар и да изглеждаше безволева, го сближаваше с другите. Изпъкналите му скули, големият му нос и гъстите му вежди бяха типични за Клана черти. Челото му обаче бе високо и право като на човек от другите.
Тази комбинация изглеждаше доста странно на повечето хора — сякаш чертите му изобщо не се връзваха една с друга, но не и за Айла. Тя бе израснала в Клана и бе възприела тяхната представа за красота, вследствие на което дълго време се бе смятала за едра и грозна. Особено се срамуваше от високия си ръст и плоското си лице. За нея смесените черти на Екозар бяха дори привлекателни, но всички останали смятаха, че изглежда ужасно, с изключение на очите му. Те бяха тъмни като нощта, а когато слънцето ги огрееше, в тях грейваха лешникови отблясъци. Интелигентни, завладяващи и емоционални, в тях се четеше изключителната любов, която притежателят им питаеше към Джоплая.
Въпреки че не го обичаше, красивата девойка хранеше към него привързаност и уважение. Макар че навсякъде, където отидеше, хората се заглеждаха в нея заради изключителната й красота, тя се чувстваше различна и мразеше да бъде център на внимание. С Екозар се чувстваше спокойно и уютно, можеше да си говори с него и в крайна сметка реши, че щом не може да се омъжи за този, когото обичаше, по-добре да се събере с този, който я обичаше…, а едва ли някога щеше да намери човек, който да я обича повече от Екозар.
Айла забеляза, че Брукевал ставаше все по-напрегнат с приближаването на групичката. Русокосата жена проследи погледа му и видя, че се взира в Екозар, а в изражението му нямаше нищо дружелюбно. Това я накара да се замисли за сходствата и различията помежду им. В случая с годеника на Джоплая майка му бе родила дете със смесени духове, докато при Брукевал това беше баба му. Чертите на Клана бяха по-ясно изразени в Екозар, но за нея — както и за всички останали — смесените духове личаха и в Брукевал, въпреки че приличаше на другите повече от Екозар.