Въпреки че започваше да възприема представите на другите, тя продължаваше да намира чертите на Клана за силно привлекателни. Беше съвсем искрена, когато каза на Брукевал, че не може да разбере защо според него жените не го харесват. Същевременно обаче в него имаше нещо, което я смущаваше. Брукевал й напомняше за Брод и начинът, по който гледаше в момента Екозар, обясняваше напълно защо бе останала с това впечатление.
— Приветствам те, Брукевал! — каза Джондалар, докато пристъпваше към мъжа до Айла с дружелюбна усмивка. — Мисля, че познаваш Даланар — мъжа от огнището ми, но срещал ли си братовчедка ми Джоплая и годеника й Екозар?
Едрият мъж, който щеше да се жени за Джоплая, протегна ръце към ловеца и синеокият мъж тъкмо щеше да премине към официалните представяния, когато Брукевал процеди през зъби:
— Нямам никакво желание да докосвам плоскоглавец! — След което им обърна демонстративно гръб и се отдалечи. Всички бяха поразени от тази постъпка и в продължение на няколко секунди никой не пророни и дума. Фолара беше първата, която наруши мълчанието.
— Как може да бъде толкова груб! — възмути се тя. — Зная, че обвинява плоскоглавците за смъртта на майка си — май трябваше да кажа Клана, — но това беше непростимо. Как може да се държи по такъв отвратителен начин!
— Майка ми може да е била плоскоглава или от Клана — рече Екозар, — но аз не съм. Аз съм ланзадониец.
— Точно така — промълви Джоплая и улови ръката му. — И скоро ще бъдем мъж и жена.
— Знаем, че в родословието на Брукевал също има кръв от Клана — отбеляза Даланар. — Та това е очевидно. Ако не може да докосне някой с такова потекло, как изобщо понася себе си?
— Не се понася — изтъкна Джондалар. — Точно там е проблемът. Брукевал се ненавижда. Някога другите деца го дразнеха и го наричаха „плоскоглавец“, а той непрестанно отричаше, че е такъв.
— Но той не може да промени това, което е, колкото и да го отрича — рече Айла.
Никой от тях дори не се опита да понижи глас, а Брукевал имаше изключително остър слух. Той чу всичко, което бе изречено. Той имаше и друга характерна черта за другите, която липсваше у Клана — можеше да плаче — и щом се отдалечи на достатъчно разстояние, сълзите рукнаха от очите му. „Дори тя… — помисли си, след като чу думите на Айла. — Мислех я за по-различна. Мислех си, че когато ми каза това за Джондалар — че ако нямало да се жени за него, щяла да избере мен — е била искрена, но явно и тя ме смята за плоскоглавец. Тя ме излъга. Никога не ме е харесвала. — Колкото повече си мислеше за това, толкова по-ядосан ставаше. — Няма право да насърчава някого, когато не го мисли. Аз не съм плоскоглавец, каквото и да казва тя, каквото и да казват всички. Не съм плоскоглавец!“
Още беше тъмно, ала небето вече се бе променило от черно към синьо, а очертанията на хълмовете на изток започваха да се обагрят в златисто, когато групата от Деветата пещера на зеландониите и Първата пещера на ланзадониите потегли от общия им лагер. Носеха факли, за да осветяват пътя си, и щом стигнаха до мястото, където Джондалар бе показал възможностите на копиехвъргача, се зарадваха при вида на големия огън, запален в центъра на широкото поле. Някои ловци вече бяха пристигнали, а когато небето изсветля и студената сутрешна омара, надигаща се от реката, започна да изпълва въздуха между дърветата, поляната вече гъмжеше от народ.
Утринното чуруликане на птиците се смесваше с глъчката на множеството гласове, във всеки, от които се долавяше възбудата на очакването. Като държеше поводите на Уини, Айла коленичи и прегърна Вълчо, след което се усмихна на Джондалар, който галеше Рейсър, за да го успокои. Русокосата жена се огледа наоколо и затаи дъх при мащабите на гледката — това беше най-голямото сборище на ловци, което беше виждала. Хората бяха повече, отколкото можеше да преброи. Тя си спомни, че зеландони бе предложила да я научи как да използва думите за броене, за да брои и по-големи числа, и реши при първия удобен случай да я помоли за това. Искаше й се да може да каже колко хора се бяха събрали тук тази сутрин.
Жените, на които предстоеше да се бракосъчетават, обикновено не вземаха участие в Първия лов, защото имаха предостатъчно други неща, с които да се занимават, а и освен това съществуваха редица забрани, които не им позволяваха. Ето защо Първата проведе бърза репетиция с нея, за да може да участва. Този лов трябваше да покаже доколко конете и копиехвъргачът на Джондалар можеха да се окажат от полза за зеландонийците, ето защо присъствието на русокосата жена бе жизнено необходимо. Самата Айла се радваше, че ще участва, защото ловът винаги я бе привличал. Ако не се бе научила да ловува, докато живееше сама в долината си, едва ли щеше да оцелее, и тази нейна способност я изпълваше със самоувереност. Въпреки че няколко от жените, които щяха да се омъжат на първата брачна церемония, бяха ловували и преди, само една от тях искаше да вземе участие в лова и понеже бяха направили изключение за Айла, допуснаха и нея. Когато бяха по-млади, повечето момичета обожаваха да ходят на лов, също като момчетата, а влезеха ли в пубертета, основната причина, поради която ги привличаше ловът, беше, че там се намираха момчетата. След като се омъжеха обаче и грижите за децата ги погълнеха, с удоволствие оставяха тази част от живота на мъжете. Някъде по това време жените започваха да развиват уменията си в различните занаяти, които освен че повишаваха статута им, позволяваха да търгуват и разменят най-различни неща, от които се нуждаеха, и най-важното — не ги отдалечаваха от децата им. От друга страна, опитните в лова жени бяха изключително желани съпруги, защото разбираха предизвикателствата на тази дейност и можеха както да оценят успехите на половинките си, така и да проявят съчувствие и разбиране към несполуките им.