Кожите например бяха от огромно значение. Те се използваха за изключително много неща — от най-различни приспособления и съдове до дрехи и палатки. Мазнината служеше за топлина, светлина и храна; козината се използваше за конци и подплата, а от сухожилията ставаха чудесни въжета и канапи. От рогата правеха съдове, панти за различни плоскости и дори бижута. Зъбите също се използваха за всевъзможни украшения и инструменти, от вътрешностите се изработваха непромокаеми покрития, дрехи и обвивки за наденици, а костите се превръщаха в прибори и съдове за хранене, оръжия и гориво. Нищо не се губеше.
Успешният първи лов на Летния събор беше добра поличба. Той предвещаваше добра година за зеландонийците и се смяташе, че носи щастие на всички двойки, на които предстоеше да се бракосъчетаят. Брачната церемония щеше да бъде проведена веднага след като месото и другите продукти бъдеха занесени в лагера и складирани така, че да бъдат защитени както от разваляне, така и от лакомите хищници.
ТРИЙСЕТА ГЛАВА
Зеландони се опита да намери време да поговори насаме с Айла за начина, по който предотвратяваше зачеването, ала все изникваше нещо, което осуетяваше намеренията й. Тъй като в лова бяха взели участие всички зеландонийци, Първата трябваше проведе специални церемонии, с които да успокои духа на зубрите и да благодари на Великата Майка за всички животни, които се бяха пожертвали, за да осигурят препитание на зеландонийците.
Ловът се бе оказал толкова успешен, че щеше да отнеме повече време от обикновено, докато се свърши всичко, което трябваше да бъде направено. Месото трябваше да бъде нарязано, мазнината — стопена и складирана, а кожите трябваше или да се ощавят и изсушат, или да се навият на руло и да се приберат в подземните хранилища заедно с месото, костите и другите полезни части на животните. Брачната церемония щеше да почака.
Първата сред служителите на Майката се примири с отлагането, ала още съжаляваше, задето не бе успяла да поговори надълго и нашироко с Айла, преди да потеглят за Летния събор. Така щеше да научи много повече за нея. Кой би предположил, че тази млада жена — която се смяташе едва ли не за старица, при положение че беше само на деветнайсет години — би могла да притежава толкова много знания? Та тя изглеждаше толкова простодушна, невинна и неопитна! Вече знаеше, че в нея имаше много повече от това, което се виждаше на пръв поглед. Толкова пъти бе съветвала хората да не подценяват непознатото, а ето че беше пренебрегнала собствения си съвет.
И сега бе заета със съвсем различни неща. Зеландони бяха решили да проведат първите обреди преди брачната церемония, въпреки че обикновено бяха след нея. За това си имаше съвсем логично обяснение — преди първите им обреди всички жени се смятаха за момичета и не им се разрешаваше да споделят Майчиния дар на насладите. Ритуалите на първите наслади представляваха церемонията, на която момичетата се отваряха физически, за да могат да приемат духовете, поставящи началото на живота. Първите обреди винаги се провеждаха по време на Летните събори и по принцип имаше определен период от време след първата им луна и преди първите обреди, когато момичетата бяха в нещо като чистилище. По това време мъжете ги намираха за особено привлекателни, навярно защото бяха забранени.
В края на Летния събор винаги се провеждаше и втора церемония за тези момичета, чието кървене започваше през лятото. Младите мъже, както и тези, които не бяха толкова млади, непрекъснато преследваха тези девойки, а празненствата в чест на Майката през годината караха момичетата да осъзнаят собствените си нужди. Това важеше с особена сила за тези от тях, които съзряваха през есента. Нито една майка не искаше кървенето на дъщеря й да започне тогава, с перспективата за дълга зима и почти никакви занимания навън сред природата.
Въпреки че всички девойки, които не дочакваха първите си обреди, за да се отдадат на насладите, биваха белязани с клеймото на срама, някои момичета неизбежно капитулираха пред настойчивото ухажване на мъжете. Това ги правеше по-малко желани за съпруги, защото показваше липса на достатъчно самообладание. Майките им се обръщаха с молби към зеландони, за да прикрият извършеното, и първите обреди се провеждаха при всички случаи, защото никоя млада жена не можеше да се омъжи без тях. Шаманите винаги се стараеха мъжете, избрани да „отворят“ вече отворените момичета, да бъдат дискретни, за да не разгласят позорната тайна, но въпреки това имената на тези девойчета рано или късно излизаха наяве.