— Ще го направиш ли? — попита русокосата жена.
— Мислих по въпроса. Едно време щях веднага да се съглася, но й казах, че не искам да участвам.
— Защо? — попита Айла.
— Заради теб.
— Заради мен? Мислиш, че ще възразя?
— Ще го направиш ли?
— Та това си е обичай на твоя народ и много женени мъже взимат участие в него.
— И би се съгласила, дори и да не ти е приятно, така ли?
— Предполагам, че да.
— Причината, поради която й отказах, не беше, защото си мислех, че ще възразиш, макар че на мен никак нямаше да ми хареса, ако случайно решиш да бъдеш жена-донии за един сезон. Просто не мисля, че ще мога да й дам вниманието, което заслужава. Ще си мисля за теб и ще я сравнявам с теб, а това няма да е честно спрямо нея. Ще трябва да бъда внимателен и нежен, за да не я нараня, а през цялото време ще си мисля за теб и ще искам ти да си там на нейното място.
Айла внезапно осъзна колко щастлива я бе направил отказът на Джондалар да вземе участие в първите обреди на Джанида. Беше чувала, че повечето мъже намират тези млади жени за страшно привлекателни, чудеше се дали изпитва ревност. Тя не искаше да се чувства така, защото беше чула казаното от зеландони на срещата и нямаше да възрази, ако Джондалар бе приел предложението. Русокосата жена погледна към синеокия мъж до себе си и му се усмихна любящо, възпламенявайки сърцето му, тъй както пурпурните лъчи на залязващото слънце бяха запалили пожар в небето.
Всички двойки, които щяха да се женят, се срещнаха със зеландони в деня след ритуалите на първите наслади. Повечето бяха млади, ала имаше и такива на средна възраст, както и няколко, които бяха доста възрастни — на петдесет-шейсет години. Независимо от възрастта обаче всички бяха развълнувани и очакваха с нетърпение събитието. Отношенията помежду им бяха изключително добри, тъй като сред хората, венчали се на една брачна церемония, винаги възникваше особена връзка, а приятелствата, които се създаваха, често продължаваха за цял живот.
Айла бе оставила Вълчо при Мартона, която го прие без никакви възражения, но за всеки случай русокосата жена го върза със здраво въже. Преди да го остави, забеляза, че някогашната предводителка на Деветата пещера явно му оказваше успокояващо въздействие, понеже хищникът изглеждаше много по-мирен, когато беше с нея.
Когато отидоха в жилището на зеландони, Айла забеляза Левела и някакъв мъж, когото не беше виждала преди. По-малката сестра на Пролева им махна да се приближат и ги запозна с Джондекам — среден на ръст мъж с червена брада, приятна усмивка и дяволит поглед.
— Значи си от Старото огнище — каза Джондалар. — С Кимеран сме стари приятели. Двамата заедно получихме поясите на мъжествеността. Мярнах го по време на лова. Още ми е трудно да си представя, че вече е вожд на Втората пещера.
— Той ми е чичо — отвърна младият мъж. — Майка ми му е кака.
— Чичо? — учуди се Айла. — Та вие изглеждате почти връстници!
— Той е само с няколко години по-голям от мен и ми е почти като по-голям брат — засмя се Джондекам. — Майка ми е била момиче, на което тъкмо са предстоели първите обреди, когато се е родил брат ми. Още тогава тя му е била нещо като втора майка. Когато тяхната майка — моята баба — починала, майка ми започнала да се грижи за чичо. Тя се омъжила доста млада, но съпругът й умрял много скоро. Аз съм първото й дете и имам по-малка сестра, но едва си спомням мъжа от огнището си. После майка ми била привикана в лоното на зеландони и не се омъжила повторно.
— Помня как веднъж се засрамих пред Кимеран — усмихна се Джондалар. — Видях майка му и подметнах нещо за младата красавица, която бе дошла с другите майки, чудейки се кое ли бебе е възмъжало толкова рано. Можеш да си представиш как се почувствах, когато той ми каза, че тази жена е дошла заради него. Та той бе на моите години! После ми каза, че това била сестра му.
Преди зеландони да започнат, към бъдещите семейства се присъединиха и младите Джанида и Перидал. Те влязоха в жилището на шаманите, ала едва направили няколко неуверени крачки, се спряха, сякаш изведнъж се зачудиха дали да не си тръгнат. Щом ги зърна, Левела остави годеника си в компанията на Айла и Джондалар и побърза да отиде при тях.
— Приветствам ви, аз съм Левела от Западното обединение на Двайсет и деветата пещера — представи се тя. — Вие сте Джанида и Перидал, нали? Мисля, че съм те срещала, Джанида, когато дойде да събираш кедрови шишарки в Летния лагер преди година-две. Заедно съм с Айла и Джондалар — тя е жената с вълка и конете, а той е брат на съпруга на сестра ми. Елате да ви запозная — добави девойката и ги поведе към множеството.