Двамата мъже се прегърнаха.
— След тази изповед от по-големия ми брат — започна Джондалар, — искам и аз да ти споделя нещо, братко. Често съм завиждал на щастието ти, дори и преди да замина — още преди Пролева да роди. Знаех, че тя ще бъде добра жена за теб. Тя стопля сърцето ти и го изпълва с любов. А след като се върнах от пътешествието си, видях, че синът й е чудесен. Освен това Джарадал направо ти е одрал кожата.
— По-добре да тръгваш, Джондалар — усмихна се брат му. — Всъщност ме изпратиха да ти кажа да побързаш.
Високият мъж сгъна бялата туника, уви я в кожите, в които я бе опаковала Айла, и я положи внимателно на рогозката си. Сетне последва брат си, ала преди да излезе от шатрата, погледна към сгънатата туника, изгаряйки от нетърпение да я облече — бялата туника, която щеше да носи на Брачната церемония, на която щеше да се ожени за Айла.
ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
— Ако знаех, че днес няма да мога да ходя никъде, щях да уредя някои неща — рече Айла. — Трябва да се уверя, че с конете всичко е наред, а и Вълчо ще се изнерви, ако не ме намери.
— Никога преди не сме имали подобен проблем — отбеляза зеландони на Четиринайсетата пещера. — Невестата трябва да прекара в уединение деня преди брачната церемония. А в Сказанията се говори, че навремето този срок е бил цял месец!
— Това е било много отдавна, когато бракосъчетанията са се провеждали през зимата — изтъкна Първата сред служителите на Майката. — Тогава още е нямало една обща брачна церемония. Самите зеландони са били много малко и не са организирали Летни събори. Едно е дадена пещера да затвори две-три жени за един месец по средата на зимата, а съвсем друго — да изолираш двайсет-трийсет жени точно в разгара на летния сезон, когато всяка помощ е от значение. Ако жените, които ще се омъжват, не ни бяха помогнали, още щяхме да се туткаме с консервирането на месото от зубрите.
— Може и така да е — каза възрастната шаманка, — но един ден изобщо не е дълъг срок.
— Съгласна съм, ала наличието на животните превръща ситуацията в извънредна — отбеляза Първата. — Ще трябва да измислим нещо.
— Ще имате ли нещо против вълка да идва и да си отива, когато си поиска? — попита Мартона. — Жените нямат нищо против. Само трябва да направим така, че да се промушва през долната част на входната завеса.
— Не мисля, че това ще ни затрудни — рече зеландони на Четиринайсетата пещера.
По-възрастната шаманка се бе изненадала много приятно, когато видя вълка за пръв път. Хищникът бе облизал ръката й и на нея много й хареса да гали козината му. Айла й разказа как бе спасила малкото вълче от хиените и й обясни, че ако са достатъчно малки, когато ги намериш, повечето животни се сприятеляват с хората. Дони на Четиринайсетата пещера бе забелязала колко внимание и престиж носеше Вълчо на чужденката и се чудеше дали ще е трудно да се сприятели и тя с някое животно, само че искаше да е по-мъничко. Така щеше да вдъхва още по-голям респект на хората.
— Значи остава само въпросът с конете — добави Мартона. — Може ли Джондалар да се грижи за тях?
— Разбира се, че може, но някой трябва да му го каже — отвърна Айла. — Доколкото разбирам, това едва ли ще съм аз.
— Естествено, че не може да му го кажеш — отвърна възрастната шаманка. — Забранено е да се виждаш с него!
— Но някой друг може, нали? — попита Мартона.
— Не и човек, който е свързан с церемонията — изтъкна зеландони на Деветнайсетата пещера, — което означава, че не бива да е роднина на някого от бъдещите съпрузи. Дони на Четиринайсетата пещера е права — именно поради това, че жените вече не прекарват в уединение цял месец, е още по-важно да се придържаме стриктно към правилата. — Артритът може и да измъчваше жестоко белокосата жена, но явно не бе успял да сломи твърдостта на характера й.
— Добре тогава, не може ли някой, който не е свързан с церемонията, да направи това? — попита Айла.
— Познаваш ли някой, който да не е свързан с теб или с Джондалар с кръвно родство? — попита шаманката на Четиринайсетата пещера.
Русокосата жена се замисли.
— Ланидар? — предложи след малко. — Мартона, той свързан ли е с Джондалар по някакъв начин?
— Не — отвърна някогашната предводителка на Деветата пещера. — Аз със сигурност не съм, а Даланар ми спомена днес, че е бил избран за първите обреди на баба му… Значи и той не е.
— Така е — рече дони на Деветнайсетата пещера. — Помня, че Денода беше доста… впечатлена от него. Трябваше й доста време, докато го забрави. Той се държа изключително добре с нея. Беше тактичен и внимателен, но същевременно се държеше на разстояние. Много ме впечатли.