— Както винаги — промълви Мартона, добавяйки наум, че Даланар винаги се отнасяше изключително внимателно с хората и правеше точно това, което трябваше.
Белокосата жена обаче не искаше да изостави темата толкова лесно.
— Както винаги какво? — поинтересува се тя. — Тактичен? Внимателен? Впечатляващ?
— Всичко от изброените — усмихна се Мартона.
— И Джондалар е дете от неговото огнище — добави Първата.
— Да — кимна някогашната предводителка на Деветата пещера.
— Сърцето му е същото, макар че в интерес на истината синът ми малко отстъпва на Даланар по такт и деликатност.
— Така е, обаче какъвто и дух да сложи началото му, — детето винаги наследява нещо и от майката — добави някогашната Золена.
Айла ги слушаше внимателно и веднага забеляза някои неща, които не бяха казани с думи. Тя усети, че зеландони на Деветнайсетата пещера беше доста впечатлена от Даланар и както изглеждаше, все още изпитваше влечение към него. Освен това бе очевидно, че синеокият син на Мартона не можеше да се мери по изтънченост с мъжа от огнището си — всички знаеха за инцидента с Ладроман. Някогашната предводителка на Деветата пещера знаеше за чувствата на старата жена и затова нарочно даде да се разбере, че познава Даланар доста по-добре и не е толкова впечатлена от него.
— Може ли някой да намери Ланидар — предложи русокосата жена, — за да го помоля да потърси Джондалар?
— Не, ти не можеш да направиш това, Айла — поклати глава Мартона — Аз обаче мога. Само трябва някой да отиде и да го извика.
— Веднага ще го уредим — каза Първата сред служителите на Майката и махна на Меджера да се приближи. Айла си спомни, че тя беше с тях, когато търсеха елана на Тонолан в Недрата на Изворните скали. Тогава момичето беше ученичка на шаманката на Четиринайсетата пещера, ала тъй като не се разбираше добре с нея, беше станала послушничка на дони от Третата.
— Имам едно поръчение за теб — рече зеландони на Деветата пещера. — Мартона ще ти обясни.
— Познаваш ли Ланидар от Деветнайсетата пещера? — попита някогашната предводителка. Девойката не реагира по никакъв начин. — Той е синът на Мардена, майката на Денода. — Меджера поклати отрицателно глава. — Момчето е на дванайсет години, но всъщност изглежда по-малко — добави Айла — и лявата му ръка е недъгава.
Меджера изрече:
— А, да, спомних си. Момчето, което хвърли копие на демонстрацията.
— Точно така — кимна Мартона. — Трябва да го намериш и да му кажеш да потърси Джондалар и да му предаде съобщение от мен. Кажи на Ланидар да уведоми Джондалар, че Айла е загрижена за конете и той трябва да види как са преди брачната церемония тази вечер. Разбра ли?
— Няма ли да е по-лесно, ако просто намеря Джондалар и му кажа това директно на него? — попита послушничката.
— Много по-лесно ще е, но не забравяй, че ще участваш в брачната церемония тази вечер и поради тази причина не можеш да се виждаш с Джондалар, нито да му предаваш съобщения от Айла или от мен. Ако не успееш да откриеш Ланидар, можеш да кажеш на някой друг да го извести, стига да няма родствени връзки с Джондалар. Разбра ли?
— Да — кимна Меджера. — Не се тревожи за конете, Айла. Ще направя всичко по силите си, за да известя Джондалар — добави и излезе.
— Време е да започеш приготовленията си — обърна се Мартона към русокосата жена.
— Но още е едва пладне — учуди се Айла. — Има доста време, докато се стъмни. Пък и едва ли ще ми отнеме много време да облека туниката, която Нези уши за мен.
— Няма да е само това — информира я някогашната предводителка на Деветата пещера. — Сега всички ще отидем до реката, където жените ще се изкъпят. Водата се загрява, за да се пречисти за ритуала. Мисля, че няма защо да ти споменавам, че е изключително приятно човек да се къпе с гореща вода. Това е най-приятната част от предбрачните ритуали. Джондалар и мъжете също ще се изкъпят, но на друго място, естествено — добави жената.
— Обожавам горещата вода — рече Айла. — Лозадунаите имаха горещ извор до заслоните си. Чувствах се страхотно, когато се къпех в него.
— Напълно те разбирам — кимна Мартона. — Недалеч от мястото, където извира реката, има езерца, пълни с гореща вода.
— Мисля, че съм минавала оттам — рече русокосата жена. — Има нещо, за което искам да те попитам. Щях да го направя по-рано и не зная дали вече не е твърде късно, но се надявах да пробия ушите си. Нося тези кехлибарени обици, подарени ми от Тюли, предводителката на Лъвския бивак, и бих искала да ги сложа, стига да има някакъв начин да ги закача на ушите си. Тя ми каза, че така се носели.