— Мисля, че лесно можем да уредим това — каза майката на Джондалар. — Сигурна съм, че някой от зеландони с радост ще ти помогне.
— Как мислиш, Фолара? — попита Меджера, вдигнала косата на Айла. — Така? Или така?
— Първата прическа, която ми показа, ми хареса повече — каза сестрата на Джондалар.
Бяха приключили с пречистващите ритуали и вече се намираха в жилището на зеландони. Въпреки множеството лампи, които бяха запалени, в помещението беше доста тъмно и на Айла й се искаше да бъде навън под ярките лъчи на следобедното слънце, вместо да седи в сумрака, докато някой прави разни неща с косата й.
— Меджера, защо най-накрая не ни разкажеш къде ги намери? — попита Мартона, Беше очевадно, че Айла се чувстваше некомфортно. Тя не бе свикнала някой да се занимава с косата й, а младата послушничка явно не се затрудняваше да говори, докато прави прически. Майката на Джондалар си мислеше, че така ще разсее напрежението на Айла.
— Ами, както казах, разпитах навсякъде, ала никой не знаеше къде са. Най-накрая една жена от вашия лагер, мисля, че е съпруга на един от близките приятели на Джохаран — Солабан или Рушемар, — която плетеше някаква кошница…
— Това е жената на Рушемар — Салова — прекъсна я Мартона.
— …Та тя ми каза, че могат да бъдат при конете, ето защо тръгнах покрай поточето и там ги открих и двамата. Ланидар ми каза, че разбрал от майка си, че Айла ще бъде през целия ден при жените, ето защо решил да провери как са конете, точно както ме помоли. Джондалар и той ми каза горе-долу същото. Знаеше, че трябва да прекараш времето до церемонията в уединение, и сметнал, че би било добре да хвърли един поглед на конете. Когато отишъл при тях, заварил там Ланидар и се заел да му показва как да си служи с копиехвъргача — обясни младата послушничка.
— Оказа се, че не съм единствената, която търси Джондалар. Малко след мен дойде и Джохаран, който изглежда беше малко ядосан, а може би просто бе изнервен. Той търсил навсякъде брат си, за да му каже да отиде до реката за ритуалното пречистване с останалите мъже. Джондалар ми заръча да ти кажа, че конете са добре и че си била права за Вълчо — май наистина си бил намерил другарка или приятел. Видял ги заедно.
— Благодаря ти, Меджера — каза русокосата жена. — Не знаеш какво облекчение за мен е да чуя, че Уини и Рейсър са добре. Нямаш представа колко благодарна съм ти за времето и усилията, които си хвърлила, за да намериш Ланидар и Джондалар.
Беше й станало много приятно, когато разбра, че Ланидар сам се е сетил да провери как са конете. По принцип би очаквала това от Джондалар, ала той също трябваше да се подготви за брачната церемония и не искаше да го разсейва. Малко се разтревожи за Вълчо. Искаше й се четириногият й приятел да си намери другарка и да бъде щастлив, но същевременно се боеше да не го изгуби и бе загрижена за безопасността му.
Вълчо никога не бе живял с другите вълци — навярно тя бе прекарала повече време с тях, докато се учеше да ловува, отколкото той някога беше споделял със събратята си. Тя знаеше, че другите вълци са страшно предани на глутницата си и защитават свирепо територията си от другите представители на техния вид. Ако Вълчо срещнеше женски вълк-единак или вълчица от някоя близка глутница и поискаше да живее като вълк, щеше да му се наложи да се бие, за да се сдобие със своя собствена територия. Макар и да беше здраво, силно животно, по-едро от повечето вълци, той не бе израснал в глутница, където да се бори с връстниците си от съвсем малък. Вълчо не бе свикнал да се бие с другите вълци.
— Благодаря ти, Меджера — каза Мартона. — Айла изглежда страхотно. Не подозирах, че си толкова добра в оформянето на косата.
Айла вдигна ръце и опипа внимателно прическата си, докосвайки иглите, ролките и другите формички. Бе виждала някои от другите млади жени с подобни прически, ето защо имаше известна представа как изглежда.
— Ей-сега ще ти донеса оглеждало, за да се видиш — рече Меджера.
Това, което Айла видя в оглеждалото, беше една млада жена, чиято коса я караше да изглежда досущ като другите обитателки на шатрата. Изобщо не приличаше на себе си и се съмняваше, че Джондалар ще разпознае своята Айла в нея.
— Хайде да сложим обиците на ушите ти — предложи фолара. — Трябва вече да се обличаш.
Послушничката, която бе пробила ушите на Айла, беше промушила тънка игличка от кост през всяка от дупчиците. После, посредством сухожилията, прикрепени към кехлибарите, Меджера ги закачи за игличките, забити в меката част на ушите на Айла.