Когато русокосата жена облече брачната си премяна, Меджера ахна.
— Никога не съм виждала нещо подобно! — възкликна.
Фолара също бе възхитена:
— Айла, това е толкова красиво и необикновено! Всички ще ти завидят! Откъде го имаш?
— Нези го направи за мен — отвърна русокосата жена. — Тя е съпругата на вожда на Лъвския бивак. Ето как трябва да се носи по време на церемонията — допълни и разтвори предната част на тоалета си, разкривайки заоблените си гърди, които бяха наедрели още повече от бременността, след което отново ги закри. — Нези ми каза, че една жена от мамутоите трябва гордо да покаже гърдите си, когато се жени. Сега искам да си сложа огърлицата, която ми даде, Мартона.
— Само че има нещо, което трябва да ти кажа, Айла — обади се майката на Джондалар. — Огърлицата ще изглежда страхотно с голямата кехлибарена висулка между гърдите ти, но никак няма да си пасне с тази кожена кесийка, която носиш на врата си. Зная, че означава нещо за теб, но си мисля, че ще е по-добре да я махнеш.
— Права е, Айла — добави Фолара.
— Виж се сама в оглеждалото — каза Меджера и го сложи пред русокосата жена.
Оттам я погледна същата странна жена със сложна фризура, само дето сега от ушите й висяха кехлибарени обици.
— Каква е тази кесийка? — попита Меджера. — Изглежда пълна с разни неща.
— Това е моят амулет, а нещата вътре в него са даровете на тотема ми — Духа на Пещерния лъв. Повечето от тях потвърдиха важните решения в живота ми. Тя съдържа и жизнения ми дух в известен смисъл.
— Значи е нещо като еландон, така ли? — предположи Мартона.
— Мог-ър ми каза, че ако някога изгубя амулета си, ще умра — рече Айла. Докосна амулета си, почувства познатите издутини под пръстите си и в същия миг в съзнанието й се появиха спомените от живота й с Клана.
— Значи ще трябва да го съхраняваме на специално място — каза Мартона. — Може би най-добре до някоя донии, за да може Майката да го пази. Ти обаче нямаш донии, нали? Обикновено жената получава донии при първите си обреди, но не зная дали ти изобщо си имала подобна церемония.
— Всъщност имах — усмихна се русокосата жена. — Джондалар ме запозна с Майчиния дар на насладата и при първия път проведе церемония и ми подари фигурка на донии, която беше изработил сам. Нося я в торбата си.
— Едва ли някой би могъл да ти направи по-добра церемония на първите обреди от него — рече Мартона. — Синът ми има доста опит в тези неща. Защо не предадеш този амулет на моите грижи, а когато ти и Джондалар се отправите към мястото, където ще прекарате изпитателния си период, ще ти го върна, за да можеш да го вземеш със себе си. — Жената видя как Айла се колебаеше в началото, ала после кимна. Щом се опита обаче да свали кожената кесийка, кожената му каишка се заплете в новата й прическа.
— Спокойно, Айла — каза Меджера. — Аз ще го оправя.
Русокосата жена стисна познатата кожена торбичка в юмрука си, страхувайки се да се раздели с нея. Бяха прави — тя наистина не стоеше добре на тоалета й, но не се беше разделяла с нея, откакто Иза й я даде, а това беше малко след като бе открита от Клана. От толкова дълго време тази кесийка представляваше неразделна част от живота й, че й беше наистина трудно да се раздели с нея. Сякаш самият амулет не искаше да я остави и затова се бе закачил за косата й, когато се опита да го свали. Навярно тотемът й искаше да й каже нещо — може би не трябваше да се опитва да бъде само част от другите в деня на бракосъчетанието си с мамутойските си дрехи и зеландонийската си огърлица. Та тя беше просто една жена от Клана, когато срещна Джондалар, и навярно трябваше да запази нещо и от този период от живота си.
— Благодаря ти, Меджера, но си мисля, че промених решението си — каза накрая. — Искам косата ми да бъде разпусната. Джондалар много ме харесва така — добави и задържа амулета още миг в дланта си, след което го подаде на Мартона. Някогашната предводителка на Деветата пещера завърза на шията й огърлицата, която майката на Даланар й беше подарила, преди да започне да маха иглите и ролките, които поддържаха косата й в елегантна зеландонийска прическа.
На Меджера не й беше приятно да гледа как всичките й усилия отиват на вятъра, ала това все пак си беше косата на Айла и тя имаше последната дума за прическата си.
— Нека да те среша — каза послушничката, прикривайки разочарованието си по начин, който впечатли Мартона. „Някой ден от това девойче ще стане чудесна зеландони“ — помисли си тя.
Когато Джондалар и останалите мъже, които щяха да се женят, се запътиха към жилището на зеландони, къде то щеше да се проведе церемонията, внезапно се почувства нервен. Не беше сам. Жените ги нямаше и голямата шатра беше празна. С помощта на неколцина от шаманите мъжете се наредиха един след друг — първо според номера на пещерата, в която живееха, а после според статута си. Позицията им в йерархията можеше да се променя и бракът представляваше едно от средствата за това. Статутът на едно огнище се определяше от положението на мъжа и жената, които го създаваха, и се предаваше на децата. Роднините на младоженците искаха статутът на новото огнище да бъде колкото се може по-висок, ала това се решаваше посредством дълги преговори с вождовете и зеландони, които понякога бяха доста разгорещени.