Выбрать главу

Айла не участваше в преговорите за статута на новото огнище, което щяха да създадат с Джондалар — тя и бездруго едва щеше да разбере всички подробности, — но за сметка на Мартона използваше всеки удобен случай да стори нещо по този въпрос. Разговорът, който бе провела с някои от шаманите — в това число и с дони на Деветнайсетата пещера, — също бе част от тези договорки. Шаманката на Деветнайсетата пещера се опитваше да използва бурните младежки изблици на Джондалар, за да понижи йерархичната му позиция, отчасти защото Айла бе открила невероятната нова пещера в прилежащата на Деветнайсетата пещера територия. Това бе завишило значително статута й и притесняваше белокосата старица, въпреки че Айла бе родена чужденка. Ако хората от Деветнайсетата пещера бяха открили пещерата, можеха да я запазят за себе си и да ограничат достъпа на другите, ала обстоятелството, че бе открита от една чужденка по време на Летния събор, неизбежно я правеше отворена за всички — нещо, което бе ясно подчертано от Първата.

Йерархичната позиция на Джондалар бе сред най-високите, понеже майка му беше бивш вожд, а брат му бе настоящ предводител на най-голямата пещера на зеландониите, дори и да не се броят многобройните му заслуги към пещерата с всичко онова, което бе донесъл или открил по време на пътешествията си. Той имаше изключителни каменоделски умения, а новото изобретение, което бе показал публично на събора — копиехвъргача — повиши още повече и без това високия му статут. Положението на Айла обаче беше проблем. Чужденците винаги имаха най-ниския статут, с което автоматично снижаваха статута на новото огнище, но Мартона и още неколцина се бореха срещу това, изтъквайки, че тя е била доста високопоставена сред народа си и притежава редица качества. Животните бяха двойствен фактор — някои казваха, че понижавали статута й, а други — че го повишавали. Общият статут на новото огнище все още не беше определен, ала това нямаше да попречи на бракосъчетанието. Деветата пещера я бе приела и семейството щеше да живее там.

Жените бяха преместени в шатрата, в която дотогава бяха девойките за първите им обреди. Някой бе предложил да настанят мъжете там, за да не местят жените, ала идеята да се сложат мъже на мястото, където съвсем доскоро е имало момичета, на които е предстояло да станат жени, предизвика смут сред зеландони. За зеландонийците бе недопустимо да се смесват жизнените сили на мъжете и жените, които често се явяваха противоположни една на друга, ето защо решиха да прехвърлят жените, които щяха да се задомяват. И бездруго това бе логичната следваща стъпка за девойките, преминали първите обреди.

Жените бяха не по-малко нервни от мъжете. Айла се чудеше дали Джондалар ще реши да сложи туниката, която му бе направила, и й се прииска да бе знаела за забраната да говори с него, за да може да му я даде предната вечер. Тогава щеше да знае дали му бе по мярка и дали я е харесал, а сега й оставаше единствено да чака до брачната церемония, за да разбере.

Жените също се наредиха според номера на пещерата си и мястото си в йерархията. Айла се усмихна на Левела, която беше пред нея. Щеше да й е приятно да стои до сестрата на Пролева, докато чакаше, ала беше от Деветата пещера и между тях имаше няколко жени. Техният статут беше подобен, защото произхождаха от семейства на вождове и основатели, които бяха с изключително висок ранг, поради което положението на огнището им нямаше да се промени много. Статутът на Джондекам беше малко по-висок от този на Левела, ала незначителната разлика щеше да се прибави към новото огнище само ако двойката заживееше в неговата пещера.

Зеландони на пещерата, където щеше да живее двойката, ръководеше церемонията за всяко бъдещо семейство. Майките на младите хора, съпрузите им и близките им семейства също щяха да вземат участие в церемонията — те стояха в предните редици на публиката и чакаха да бъдат извикани от зеландони. Без родителско съгласие не можеше да има бракосъчетание. Изключение се правеше само за по-старите двойки, които не се женеха за пръв път — те се нуждаеха единствено от одобрението на пещерата, където щяха да живеят, ала приятелите и роднините им често вземаха участие в церемонията.