Шаманите се събраха около тях и Първата започна да пее. След малко към нея се присъедини друга зеландони, държейки определен тон, последвана от трета. Всяка дони си избираше тон, който се различаваше по височина и тембър от тези на останалите, и малко преди някоя от тях да остане без въздух, на нейно място се включваше друга. Когато зеландони, която трябваше да ръководи церемонията за първата двойка, започна да говори, гласовете на шаманите се бяха слели в омаен, протяжен напев, който можеше да продължава до безкрайност, ако имаше достатъчно хора, които да се включват на мястото на тези, които си почиваха.
Хоровото песнопение изпълни съзнанието на Джондалар, който се взираше като омагьосан в жената, която обичаше. Той едва чу думите, изречени от зеландони за първите няколко двойки. Изведнъж някой го побутна леко по гърба и той подскочи, дочул собственото си име. Приближи се до Първата сред служителите на Майката и спря от едната й страна в същото време, когато Айла застана от другата.
Зеландони ги изгледа одобрително. Джондалар беше най-високият сред мъжете и тя винаги го бе смятала за най-привлекателния мъж. Точно поради тази причина го избра и преди толкова много години, когато беше още момче, за да го научи на дара на насладата. Той се бе оказал способен ученик — даже прекалено способен. За малко да я накара да се откаже от призванието си.
Сега бе доволна, че обстоятелствата се бяха стекли именно по този начин. Докато го наблюдаваше, някогашната Золена се зачуди откъде ли беше намерил тази прекрасна бяла туника, която му стоеше толкова добре. Без съмнение се бе сдобил с нея по време на пътешествието си. Цветът веднага приковаваше погледа, а липсата на украса й придаваше колорит. Да, Джондалар си подхождаше с жената, която си бе избрал. Първата се обърна към Айла.
И Айла му подхождаше. Не, тя дори го превъзхождаше, каза си зеландони, а това никак не беше малко. Трябваше да признае, че синеокият красавец не само бе успял да намери жена, която да му е равностойна, но и беше открил такава, която да го надминава. Шаманката знаеше, че двамата неизменно привличаха вниманието на хората към себе си и всички бяха чували за тях, защото бяха както най-хубавата двойка на Летния събор, така и най-интересната.
Мартона пристъпи напред и застана до сина си заедно със сегашния си съпруг Уиламар от дясната й страна. Отляво беше Даланар, а зад него — Джерика. Те трябваше да изчакат до самия край на церемонията, за да видят Джоплая и Екозар женени. До Уиламар стояха Фолара и Джохаран. До вожда на Деветата пещера бяха застанали Пролева и синът й Джарадал, а в публиката имаше много техни приятели и роднини. Зеландони изгледа бъдещата двойка и близките им, след което обходи с поглед насъбралото се множество и започна.
— Всички пещери на зеландониите! — изрече тя с тържествен глас. — В момента ставате свидетели на съединяването на една жена и един мъж. Дони, Великата Майка Земя, Първият създател, Майката на Всичко, Родилата Бали, що огрява небето, и Любимата на Луми, що свети тази нощ и ни наблюдава заедно с Нея — Тя е почетена от святото единение на Нейните деца.
Айла погледна към луната. Сърпът й сияеше в сребърно и тя изведнъж осъзна, че навън вече беше тъмно. Слънцето бе залязло преди доста време, но силният огън и многото факли правеха сцената ярка като ден.