— Одобрявам твърдо бракосъчетанието! — добави вождът на ланзадонийците.
— Кой има властта да одобри съюза на този мъж и тази жена? — попита отново Първата.
— Аз, Айла от Деветата пещера на зеландониите, преди известна като Айла от мамутоите, член на Лъвския бивак и дъщеря на огнището на Мамут, имам властта да говоря от свое име. Тази власт ми е дадена от Мамут от Огнището на Мамут, най-възрастният и най-уважаваният сред всички мамутои, от Талут — предводител на Лъвския бивак, и от сестра му Тюли — предводителка на Лъвския бивак. От тяхно име давам съгласието си да се омъжа за Джондалар от Деветата пещера на зеландониите — рече Айла и си отдъхна, защото ужасно се бе притеснявала да не пропусне или обърка нещо. — Мамут от Огнището на Мамут — Този, който Служи на Майката за мамутоите — заяви Първата — е дал на дъщерята на Огнището си свободата да решава за себе си. Тъй като съм служителка на Майката, аз също мога да говоря от негово име. Айла реши да се ожени за Джондалар, следователно решението й се потвърждава от съгласието на Мамут — допълни зеландони и извика гръмко, така че всички да я чуят: — Кой говори от името на тази двойка?
— Аз, Джохаран, вожд на Деветата пещера на зеландониите, говоря от името на тази двойка и приветствам Джондалар и Айла в Деветата пещера на зеландониите — рече по-големият брат на Джондалар, след което се обърна с лице към насъбралото се множество: — Ние, жителите на Деветата пещера на зеландониите, ги приветстваме!
Тогава Първата протегна двете си ръце, сякаш искаше да прегърне всички присъстващи, и заяви:
— Всички пещери на зеландониите! Джондалар и Айла се избраха един друг. Те получиха одобрението на всички, които трябваше да се произнесат, и бяха приети от Деветата пещера. Имате ли да кажете нещо за този съюз?
Разнесе се одобрителен рев. Дори и да имаше някой против, гласът му беше заглушен. Дони изчака глъчката да утихне, преди да продължи:
— Дони, Великата Майка Земя, одобрява съюза на Нейните деца. Като е Благословила Айла, Тя показва благосклонността си към бракосъчетанието им. — Даде знак на Айла и Джондалар, които се хванаха за ръце и ги протегнаха към шаманката. Едрата жена взе един обикновен кожен ремък, омота го около съединените им китки и го завърза на възел. След края на изпитателния период те трябваше да върнат ремъка цял — не срязан, — а в замяна щяха да получат съответстващи си огърлици, дар от зеландони. Това щеше да означава, че съюзът им е осветен и оттук насетне могат да получават и други дарове.
— Възелът е завързан. Вече сте женени. Нека Дони винаги да ви озарява с усмивката си. — Младоженците се обърнаха с лице към тълпата и Първата обяви: — От този миг нататък те вече са Джондалар и Айла от Деветата пещера на зеландониите!
Всички отстъпиха назад, включително и зеландони, за да освободят място за следващите младоженци и семействата им. Това обаче не означаваше, че церемонията е приключила за Джондалар и Айла. Когато близките им се върнаха сред публиката, те отидоха при другите двойки, които чакаха със завързани за китките кожени ремъци.
Макар и повечето хора да бяха наблюдавали с радост бракосъчетанието на Джондалар и Айла, имаше неколцина, у които този спектакъл пробуди съвсем различни чувства. Една от тях бе красивата жена със светлоруса, почти бяла коса, млечнобяла кожа и тъмносиви очи. Доста от присъстващите — мъже, жени, дори и деца — я гледаха с възхищение, ала в момента, в който зърнаха намръщената й физиономия, бързаха да отклонят очи от нея.
Марона не се усмихна нито веднъж на чудесната двойка. Тя наблюдаваше с нескрита омраза чужденката и мъжа, който някога се бе зарекъл, че ще се ожени за нея. През онази година тя трябваше да бъде център на вниманието, ала вместо това той бе заминал на пътешествие, изоставяйки я в последния момент. И за да се влошат нещата още повече, бе дошла и неговата близка братовчедка — тази странно изглеждаща чернокоса жена, за която всички казваха, че била много красива, — за да се омъжи за най-грозния мъж, който Марона беше виждала. Сега вниманието на всички бе насочено към нея и точно това не се харесваше на светлорусата красавица. Да, тя щеше да се омъжи за не лош мъж до края на лятото, но той не беше Джондалар — мъжът, когото всички жени желаеха и който тя трябваше да получи. Тя си мислеше, че Съборът, на който двамата бяха разкъсали възела преди няколко години, беше най-отвратителният Летен събор в живота й, ала се оказа, че греши — сегашният беше още по-неприятен.