ТРИЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Левела и Джондекам вдигнаха съединените си ръце, за да поздравят Айла и Джондалар, които се присъединиха към тях.
— Тя не каза ли, че вече си Благословена, Айла? — попита сестрата на Пролева.
Русокосата жена само кимна. Беше прекалено развълнувана, за да промълви и дума.
— О, Айла! — възкликна Левела. — Та това е чудесно! Защо не ми каза? Джондалар знаеше ли? Ти си такава късметлийка! — нареждаше тя, без да даде на Айла възможност да отговори. Дори се опита да я прегърне, забравяйки, че ръката й е привързана за тази на Джондекам, и за малко да падне, ала той веднага я улови. Всички се засмяха — включително и някои от другите двойки, които стояха наблизо, и в края на краищата Левела прегърна Айла само с една ръка. — И тоалетът ти е толкова хубав, Айла! Никога не съм виждала нещо подобно. Има толкова много мъниста от слонова кост и кехлибар, че сякаш е направена от слонова кост и кехлибар! Това жълто страхотно ти отива, а и съм възхитена от начина, по който я носиш — разгърдена на бюста, особено пък след като ще бъдеш майка. Сигурно е тежичка обаче… Откъде я взе?
Левела беше толкова развълнувана, че другата жена се усмихна.
— Да, тежичка е, но съм свикнала с нея — отвърна. — Нося я още откакто бях при мамутоите. Нези ми я даде, защото си мислеше, че ще се омъжа за един от мамутоите, и тя ми каза как точно да я нося. Тя бе съпругата на вожда на Лъвския бивак. Когато двамата с Джондалар решихме да си тръгнем, тя ми рече да я задържа и да я облека, когато се омъжа за него. Те много харесаха Джондалар. Искаха да остане да живее при тях и да стане един от мамутоите, ала той каза, че трябва да се върне у дома си. Мисля, че разбирам защо — рече Айла. Някои от двойките се бяха приближили до тях, защото искаха после да разказват какво бе споделила русокосата чужденка за дрехите си.
— Джондалар също изглежда чудесно — каза Левела. — Твоят тоалет е великолепен заради украшенията и мънистата, а при този на Джондалар е точно обратното — неговата туника изпъква точно заради цвета.
— Така е — включи се и Джондекам. — Всички слагаме най-хубавите си дрехи, което обикновено означава тези с най-много украса, но никой не може да засенчи твоята премяна, Айла, а когато Джондалар се появи с бялата си туника, всички веднага го забелязаха. Утре всички жени ще искат дреха като твоята, а всички мъже ще искат туники като на Джондалар. Кой ти направи тази туника, Джондалар?
— Айла — отвърна синеокият мъж.
— Айла! — смая се Левела. — Ти ли я уши?
— Една приятелка от мамутоите ме научи как да правя бяла кожа — обясни русокосата жена.
В този миг хората се втурнаха напред, за да чуят следващата зеландони.
— Най-добре да спрем да говорим, защото започват — отбеляза Левела.
След като замълчаха, за да може да бъде проведена церемонията за следващата двойка, Айла се замисли защо брачният ритуал изискваше китките на младоженците да бъдат завързани с кожен ремък, който да не се прерязва. Тя си припомни как Левела се бе втурнала да я прегърне и за малко не бе паднала на земята. Явно човек трябваше да се допита до половинката си, преди да извърши нещо необмислено. „Добър начин да се внуши какво представлява бракът“ — каза си.
— Иска ми се да побързат — измърмори един от наскоро оженените мъже. — Умирам от глад. С цялото това постене днес стомахът ми направо е залепнал за гърба ми.
Айла нямаше нищо против дългото изреждане на имена и връзки, защото то й даваше време да остане насаме със собствените си мисли. Вече беше омъжена и Джондалар беше нейният съпруг. Може би отсега нататък щеше наистина да се чувства като Айла от Деветата пещера на зеландониите, макар че се гордееше и с това, че Айла от мамутоите също беше част от името й. Обстоятелството, че щяха да живеят в Деветата пещера, не означаваше, че е станала различен човек. Просто бе придобила нови имена и връзки, които да прибави към предишните. Не беше изгубила и тотема от Клана си.