За повечето от присъстващите нямаше никакво съмнение, че пред тях стои мъж със смесени духове — наполовина животно, наполовина човек. Имаше такива, които смятаха, че не бива да му се разрешава да се ожени за жената до него. Без значение колко странна изглеждаше, никой не можеше да отрече, че е човешко същество; една от тях, а не от онези плоскоглави твари. Зеландони трябваше да се противопостави на този съюз и да не им разреши да се бракосъчетаят.
Тъй като ланзадонийците още нямаха своя дони, напред пристъпи Първата сред служителите на Майката, но не, защото беше Първа, а понеже бе шаманка на Деветата пещера на зеландониите, където бе живял някога Даланар. Нямаше друга пещера, с която да го свързват по-силни връзки, а Джоплая бе дъщеря на неговото огнище.
Докато Първата заемаше мястото си, се замисли, че Екозар изглеждаше толкова мускулест и силен, че едва ли някой би го предизвикал за традиционните единоборства след края на церемонията. Приключеше ли с бракосъчетаването на последната двойка, нямаше да е зле да обяви и че Първата послушничка на шаманката на Втората пещера вече бе призната за зеландони. Тя бе решила да се премести при Даланар и ланзадонийците и да стане първата ланзадони сред служителите на Майката.
Някогашната Золена изгледа хората, които се събраха пред нея. Даланар стоеше с гордо вдигната глава и тя се замисли колко приличаше на Джондалар. Е, имаше някои дребни различия, ала тя бе способна да ги види само защото навремето бе доста интимна с по-младия. До него стоеше Джерика, майката на Джоплая, а зад нея бе Хочаман — мъжът от нейното огнище. Той се подпираше на някакъв млад мъж, който беше непознат за Първата. Предполагаше, че навремето е бил зеландони на някоя далечна пещера или пък шаман на лозадунаите, но кройката на дрехите му и украшенията му го причисляваха към ланзадонийците. Хочаман беше едно съсухрено дребно старче, чието лице приличаше на това на Джерика. Заради преклонната си възраст той едва можеше да се държи на краката си и Даланар и Екозар го бяха носили на гърбовете си през целия път до Летния събор. Той обичаше да казва, че е изхабил краката си по време на многобройните си пътешествия — бе странствал от Безкрайните морета на Изтока до Великите води на Запада през по-голямата част от живота си. Можеше да разказва много увлекателно, знаеше доста интересни истории и нямаше нищо против да ги повтаря многократно. Най-вероятно и на този Летен събор щяха да го помолят да ги забавлява с разказите си, след като церемониите приключеха и дойдеше времето на игрите, съревнованията и разказването на истории. Нововенчаните двойки обаче щяха да пропуснат тези събития поради обстоятелството, че щяха да прекарат в пълна изолация двуседмичния си изпитателен период. Зеландони нарочно бяха решили така. Ръководеше ги мисълта, че ако двойките не можеха да се откажат от няколко игри и истории заради бракосъчетанието си, значи изобщо не е трябвало да се женят. Шаманите отново подеха омагьосващия си напев, който сега бе малко по-различен, и Първата започна церемонията.
— Всички пещери на зеландониите! — поде гръмко тя. — В момента ставате свидетели на съединяването на тази жена и този мъж. Дони, Великата Майка Земя, Първият създател, Майката на Всичко, Родилата Бали, що огрява небето, и Любимата на Луми, що свети тази нощ и ни наблюдава заедно с Нея — Тя е почетена от святото единение на Нейните деца.
— Тези двама души, които стоят сега пред нас, зарадваха Великата Майка Земя с желанието си да се съберат — продължи Първата. От тълпата се надигна възмутен ропот. Ритуалът течеше по-бързо от предишните, защото нямаше толкова много имена и връзки; Екозар беше Екозар от Първата пещера на ланзадониите, син на жена, Благословена от Дони, приет от Даланар и Джерика от Първата пещера на ланзадониите. При Джоплая списъкът беше малко по-дълъг, ала това се дължеше на родословието на Даланар — от страна на Джерика бяха споменати само баба й Анлей, която се беше преселила в света на духовете, и мъжът на огнището на Джерика Хочаман.
— Аз, Даланар, вожд на Първата пещера на ланзадониите, говоря от името на тази двойка, и съм щастлив, че Джоплая и Екозар ще продължат да живеят в Първата пещера на ланзадониите — добави мъжът, — за което ги приветствам. — Сетне се обърна към хората, насъбрали се зад него — другите ланзадонийци, които бяха дошли заедно с тях на Летния събор, за да одобрят бракосъчетанието.