— Ние, жителите на Първата пещера на ланзадониите, ги приветстваме! — извикаха те.
Тогава Първата сред служителите на Майката разпери ръце, сякаш се опитваше да прегърне всички присъстващи.
— Всички пещери на зеландониите и ланзадониите! Джоплая и Екозар се избраха един друг! — провъзгласи тя. — Те получиха одобрението на всички, които трябваше да се произнесат, и бяха приети от Първата пещера на ланзадониите. Какво казвате вие за този съюз?
Повечето хора извикаха „Да!“, ала имаше и такива, които казаха „Не!“
Зеландони бе потресена. Никога досега не бе ръководила брачна церемония, при която да не получи одобрението на всички присъстващи. Ако имаше някакви противоречия, те винаги биваха изглаждани предварително. Даланар и Джерика се намръщиха, а мнозина от ланзадонийците започнаха да се оглеждат наоколо. Някои се смутиха, а други направо се ядосаха. Първата реши да пренебрегне това „не“ и продължи нататък, сякаш не го е чула.
— Дони, Великата Майка Земя, одобрява съюза на Нейните деца. Като е Благословила Джоплая, Тя показва благосклонността си към бракосъчетанието им. — Шаманката даде знак на младите да протегнат ръце. Джоплая и Екозар се поколебаха за момент, ала после съединиха ръцете си и ги протегнаха към зеландони. Тя омота съединените им китки с кожен ремък и го завърза на възел.
— Възелът е завързан. Вече сте женени. Нека Дони винаги да ви озарява с усмивката си. — Младоженците се обърнаха с лице към тълпата и Първата обяви: — От този миг нататък те вече са Джоплая и Екозар от Първата пещера на ланзадониите!
— Не! — извика някой от публиката. — Не бива да се женят! Не е редно! Той е изрод!
Неколцина веднага разпознаха този глас. Принадлежеше на Брукевал! Първата отново се опита да го пренебрегне, ала в следващия миг към него се присъедини друг глас.
— Прав е. Не бива да се женят. Той е наполовина животно! — каза Марона.
„Мога да разбера Брукевал — помисли си някогашната Золена, — ала защо се намесва Марона? Изглежда, просто се опитва да създава проблеми. Дали иска да си отмъсти на Айла и Джондалар, като унижи близката му братовчедка?“
— Прави са — извика още един човек от мястото, където се бяха събрали обитателите на Петата пещера. — Зеландони не бива да допуска това бракосъчетание.
Първата погледна към него и си спомни, че този мъж навремето бе направил опит да се присъедини към зеландони, ала го бяха отхвърлили. Отделните прояви на недоволство се увеличаваха, заплашвайки да се превърнат в сериозен проблем.
Неколцина други изразиха същото мнение, включително и Ларамар. Тя разпозна неговия глас. „Защо пък се включва и той?“ — запита се шаманката. Та производителят на барма никога не се интересуваше от каквото и да било.
— Може би трябва да преразгледаш това бракосъчетание, зеландони — извика друг глас. Това беше Денана, предводителката на трите обединения на Двайсет и деветата пещера.
„Трябва да сложа край на всичко това“ — помисли си Първата.
— Защо предлагаш да направя така, Денана? — попита тя. — Тези двама души са направили своя избор и са приети от своите роднини. Не разбирам възражението ти.
— Но ти питаш и нас, а не само техните близки — отвърна Денана.
— Да, и повечето зеландонийци нямат нищо против — рече Първата с благ тон. — Познавам лично всеки човек, който изрази възраженията си срещу този съюз. — Тя вдигна глава към скупчилото се на склона множество и въпреки че беше тъмно, онези, които бяха реагирали отрицателно, имаха впечатлението, че се взира точно в тях. — Повечето са ръководени от свои собствени съображения, които нямат нищо общо с тази двойка. Не виждам никаква причина тези хора да пречат на церемонията ни, да обиждат ланзадонийците и да излагат зеландонийците пред тях. Джоплая и Екозар са женени. Когато приключи изпитателният им период, съюзът им ще бъде осветен. В момента е време за празненство, а не за разпри.
Тя даде знак на шаманите и те поведоха нововенчаните двойки към огъня, който започваше да затихва. Щом описаха пет пълни кръга около него, те отидоха там, където беше сервирана храната, ала празничното настроение на брачната церемония вече беше помрачено.
А угощението обещаваше да бъде невероятно. Големи зуброви бутове, набучени на шишове, се печаха в продължение на целия ден над пламтящи въглища. По-жилавите мръвки бяха заровени в дупки заедно с кореноплодни зеленчуци, а около тях бяха наредени нажежени камъни. Приготвиха и така наречената „зелена супа“, която бе традиционно ястие за тържествата след брачната церемония — в нея имаше цветя, свежи коренчета, ядки, папрати, лук и ароматни билки. Айла бе изненадана от множеството купи, пълни с плодове — включително и любимите й ягоди, — а меховете бяха пълни с ферментиралата барма на Ларамар.