С напредването на пиршеството и количеството изпита барма напрежението постепенно намаля. Джондалар благодари на Даланар, задето бе дошъл, на което по-възрастният мъж рече:
— Щях да дойда и само за теб, ала ето че Джоплая и Екозар решиха да се оженят по същото време. Съжалявам за неприятностите. Боя се, че те развалиха не само тяхната церемония, но и настроението на всички останали.
— Винаги има хора, които се опитват да развалят нещата за другите, но вече няма защо да се разкарваме до Летните събори на зеландонийците, за да женим хората си — добави Джерика. — Вече си имаме наш собствен ланзадони.
— Това е чудесно, ала аз се надявам все пак да ни навестявате от време на време — рече Джондалар. — Кой е вашият ланзадони?
— Преди това е била Първа послушничка на зеландони на Втората пещера — каза му Даланар, — ала отсега нататък вече ще се нарича ланзадони на Първата пещера на ланзадониите.
— Познавам я — намеси се Айла. — Тя беше един от двамата ученици, които ни водеха в Пещерата на Изворните скали, когато отидохме да помогнем на зеландони да намери духа на твоя брат. Спомняш ли си, Джондалар?
— Да — кимна синеокият мъж. — Мисля, че ще бъде добра ланзадони. Тя е напълно отдадена на призванието си и е добър лечител, доколкото съм чувал.
Към края на вечерта нововенчаните двойки размениха последни думи с приятелите и роднините си, преди да се оттеглят за четиринайсетдневното си уединение. Отсъствието им обаче не означаваше, че угощението ще спре — обикновено пиршеството продължаваше чак до зори на следващия ден.
Джондалар взе една от факлите, които осветяваха брачната церемония, за да се ориентира в мрака и да има с какво да запали огън, когато стигнат до палатката, където щяха да прекарат следващите две седмици. Изкачиха склона и спряха до малкото поточе, за да пийнат вода. Айла не знаеше къде отиват, ала щом видя палатката, която бяха използвали по време на дългото си пътешествие, почувства силна носталгия. Бе доволна, че странстването им бе приключило, ала едва ли някога щеше да го забрави. В този миг чу познато изцвилване и се усмихна на Джондалар.
— Довел си конете! — възкликна тя.
— Помислих си, че можем да пояздим на сутринта — подхвърли синеокият мъж и запали огъня в предварително подготвеното огнище. Айла веднага се втурна да прегърне кобилата и жребеца, но си спомни за кожения ремък, който я придържаше към любимия й. Двамата се спогледаха и Джондалар й се усмихна.
— Хайде да свалим тези неща — предложи мъжът. — Хареса ми, когато ни завързаха, но сега с радост бих ги свалил.
— Добре, но нали ни напомнят да си обръщаме внимание един на друг — изтъкна русокосата жена. — Нямам нужда от напомняне, за да ти обръщам внимание — усмихна се той. — Още по-малко пък тази нощ.
Двамата отидоха заедно при конете и след като Айла се увери, че Уини и Рейсър са добре, пропълзяха в познатата палатка. Мъжът запали каменната лампа, след което изгаси факлата в огнището отвън. Когато се обърна към съпругата си, видя, че тя се опитва да махне ремъка от дясната си ръка, ала тъй като не беше левичарка, не можеше да се справи.
— Ще трябва да ми помогнеш, Джондалар — рече. — Не съм особено добра в развързването на възли с лявата си ръка. Ще бъде далеч по-лесно направо да го срежа.
— Да не си посмяла! — усмихна се мъжът. — За нищо на света не искам да разкъсвам възела с теб. Искам да бъда привързан към теб до края на живота си.
— Аз вече съм привързана към теб и винаги ще бъда, без значение дали сме вързани с ремък или не — отбеляза русокосата жена. — Ти си прав обаче. Я да погледна отново този възел — добави и започна да го наблюдава. — Виж, ако ти го хванеш тук, а аз дръпна това, може би ще се развърже. Прилича ми на такъв възел.
Джондалар направи така, както искаше тя, и възелът наистина се развърза.
— Как успя? — възхити се синеокият мъж.
— Поназнайвам някои неща за възлите и този не изглеждаше никак лесен.
— Виждал си знахарската ми торба — рече Айла. Съпругът й кимна. — Всички кесийки вътре са завързани с възелчета. Видът и броят на възлите ми казват какво има в кесийката. Някои кесийки трябва да се отварят бързо, а при други трябва да си по-внимателен. Не мога да губя време с някоя торбичка, при положение че някой има нужда от спешна помощ, нали? Иза ме научи на всичко това — добави гордо жената.