— И аз се чувствам по същия начин само като те погледна понякога — рече мъжът. Той свали колана, опасващ кръста й, след което разтвори туниката й и погали заобления от бременността й корем и вътрешната страна на бедрата й. Харесваше му дори и само да я докосва. Джондалар й помогна да съблече туниката си, след което се зае да развързва здраво стегнатите си опинци.
— Бях много щастлива, щом видях, че носиш туниката, която направих специално за теб, Джондалар — каза русокосата жена.
Той вдигна снежнобялата дреха от земята, сгъна я внимателно и я положи върху спалната си рогозка, преди да продължи да развързва опинците си. Айла махна кехлибарената си огърлица, свали обиците си и прибра всичко в торбата си. Не искаше да ги изгуби. Когато се обърна, видя, че съпругът й стои на един крак и тъкмо сваля панталоните си, а мъжествеността му стърчи гордо, подчертавайки недвусмислено намеренията му. Русокосата жена не можа да устои на изкушението и протегна ръка, за да я докосне, при което наруши равновесието му и мъжът падна върху меките кожи. Двамата избухнаха в смях.
— Как да сваля тези дрехи, когато си толкова нетърпелива? — изгледа я укорително той, избутвайки крачола с другия си крак. — Кога направи тази туника? — попита Джондалар, докато се излягаше до любимата си. Дълбоките му, наситено сини очи изглеждаха тъмни, ала пламъкът на любовта и копнежът, които ги озаряваха, не можеха да останат незабелязани.
— Докато бяхме в Лъвския бивак — отвърна Айла.
— Но нали онази зима бе дала обет, че ще се омъжиш за Ранек? — намръщи се синеокият мъж. — Защо реши да ушиеш туника за мен?
— Не бях съвсем сигурна — вдигна рамене съпругата му. — Мисля, че се надявах нещата между нас да се променят. Освен това ми хрумна нещо. Спомних си как веднъж ми беше казал, че си искал да плениш духа ми, когато си издялкал онази малка фигурка, и се надявах, че някак си ще успея да пленя твоя дух, ако направя нещо за теб. По това време всички говореха за черни животни и за бели животни и ти каза, че бялото е много специално за тебе. Ето защо, когато Крози се съгласи да ме научи как да правя бяла кожа, реших да изработя нещо за теб. Където и да се намирах, докато шиех туниката, си мислех за теб. Онази зима бях най-щастлива, докато работех над подаръка ти. Дори си представях как я обличаш за брачната ни церемония. Тази туника вдъхна нов живот на мечтата ми. Затова я взех със себе си, когато потеглихме за насам.
Джондалар се просълзи.
— Съжалявам, че няма никаква украса — продължи русокосата жена. — Никога не съм била много добра в пришиването на мъниста и други дрънкулки по дрехите. Сложих няколко хермелинови опашки — искаше ми се да са повече, но така и не можах да го направя миналата зима. Навярно следващата ще успея да намеря повече.
— Туниката е превъзходна, Айла — промълви синеокият мъж. — Самият бял цвят е достатъчна украса. Всички решиха, че нарочно си я оставила без украси, за да изпъкне още повече снежнобялата й красота. Мартона ми каза, че туниката много й харесала, а още повече й допаднало това, че не се боиш да оставиш качеството и добрата изработка да бъдат нейната украса. Мисля, че доста хора ще поискат да им направиш такива туники.
— Когато майка ти ми съобщи, че няма да мога да те видя и да говоря с теб преди церемонията, бях готова да наруша всички зеландонийски обичаи, за да ти я дам. Тогава Мартона ми каза, че тя ще ти я донесе, макар че според нея и това е било прекалено близък контакт. Не знаех дали ти е харесала, както не знаех и дали ще разбереш защо толкова исках да я носиш.
— Как може да съм бил толкова глупав и сляп през онази зима? — недоумяваше мъжът. — Толкова те обичах. Толкова те исках. Всеки път, когато отиваше в постелята на Ранек, сърцето ми се късаше. Не можех да спя, защото чувах всеки звук. Поради тази причина те изведох в степта в деня, когато дресирахме Рейсър, Усещах и най-малкото движение на тялото ти, докато яздехме Уини. Ще ми простиш ли някога, задето те насилих така?
— Опитвах се да ти го кажа още тогава, ала ти не ме слушаше, Джондалар — каза Айла. — Въобще не си ме насилвал. Не си ли спомняш колко бързо станах готова? Как изобщо можеш да си помислиш, че си ме насилил? Това беше най-щастливият ми ден през онази зима. После съм го сънувала толкова много пъти… Всеки път, щом затварях очи, съм си представяла как ме докосваш и целуваш, ала ти не искаше да се върнеш при мен.
Джондалар я целуна страстно, внезапно почувствал непреодолим копнеж по нея. Той се търкулна отгоре й, разтвори краката й и намери влажните й, тръпнещи гънки. Беше готова за него. Когато проникна в горещите й недра, тя изстена сладострастно и се изви така, че да насочи натиска му натам, където й доставяше най-голямо удоволствие. Джондалар ускори тласъците си — имаше чувството, че всеки момент ще се пръсне от възбуда — и когато върховната наслада ги обля с чувствените си вълни, той имаше сили само за още три-четири последни тласъка, преди да отпусне морното си тяло върху нея.