— Обичам те, Айла. Не зная какво ще правя, ако някога те изгубя. Винаги ще те обичам — само теб — изрече той с дрезгав глас и я прегърна толкова силно, че за малко да й спре дъха.
— О, Джондалар — промълви русокосата жена. — Аз също те обичам и винаги съм те обичала. — В ъгълчетата на очите й проблеснаха сълзи.
Двамата останаха да лежат известно време така под треперливото сияние на каменната лампа, след което синеокият мъж се надигна и легна до нея.
— Боя се да не ти натежа — рече той и погали корема й. — Трябва да се отнасям по-внимателно към теб.
— Ти си достатъчно внимателен и изобщо не ми тежиш — каза Айла. — Когато бебето порасне, ще се съобразяваме с него, но сега още е рано за това.
— Вярно ли е, че можеш да почувстваш как животът мърда вътре в теб? — попита Джондалар.
— Не още, но след известно време ще започна да го усещам. Ти също — ще трябва само да сложиш ръка на корема ми и сам ще почувстваш как рита с крачета.
— Знаеш ли, доволен съм, че вече си родила веднъж — сподели мъжът. — Знаеш какво да очакваш.
— Не е същото — поклати глава русокосата жена. — Когато бях бременна с Дърк, ми се повдигаше почти през цялото време.
— А как се чувстваш сега?
— Чувствам се чудесно. Дори в началото пристъпите на гадене не бяха толкова силни, а и много скоро престанаха.
Никой от тях не промълви нищо в продължение на няколко минути и Джондалар си помисли, че Айла е заспала. Искаше му се отново да правят любов, но ако спеше…
— Чудя се как ли е… — промълви замислено жената. — Синът ми.
— Липсва ли ти?
— Понякога усещам липсата му толкова силно, че не зная какво да правя — въздъхна тя. — На срещата на зеландони Първата изпя Песента на Майката. Обожавам тази история. Всеки път, когато я чуя, съм готова да се разплача, особено щом се запее онази част, където се разказва как Великата Майка не може да върне сина Си и двамата остават завинаги разделени. Мисля, че зная как се е чувствала. Дори и никога вече да не го видя отново, понякога просто ми се иска да разбера как е, дали е добре, как се отнасят Брод и другите към него… Отново замлъкна. Думите й накараха Джондалар да се замисли.
— В песента се казва, че Великата майка се е мъчила в страшни болки, докато го роди — „Сред неистови напъни, бълвайки огън, Тя се гърчеше в болка, раждайки нов живот“ — цитира той. Много ли боли наистина?
— Всяко раждане е много трудно — въздъхна Айла. — Не ми се мисли за това. Но както се казва в Песента на Майката, болката се възнаграждава — „накрая усилията й дадоха плод“ — каза тя.
— Страхуваш ли се, Айла? — попита мъжът. — Страхуваш ли се да родиш отново?
— Малко — призна жената. — Но този път се чувствам толкова добре, че се надявам раждането да не бъде толкова тежко.
— Не зная как жените правят това — отбеляза той.
— Правим го, защото си заслужава, Джондалар — отговори възлюбената му. — Исках Дърк толкова много, а те ми казаха, че бил уродлив и не мога да го задържа. — Тя се разплака и Джондалар веднага я прегърна. — Беше ужасно — изхлипа жената. — Просто не можех да го направя. При зеландонийците поне майката има избора какво да направи с детето си — дали да го задържи или не. Никой няма да ме принуждава да правя каквото и да било. В този миг някъде в далечината се разнесе пронизителен вой. Съвсем скоро той беше последван от друг, който им звучете доста познато.
— Вълчо — каза Джондалар.
— Някъде наблизо е — допълни Айла. — Колко ми липсва! — въздъхна тя. — Страх ме е да не ме изостави като Бебчо.
Синеокият мъж отново я притисна към себе си и тя се сгуши в прегръдките му. „Трудно е да си Благословена от Дони“ — помисли си той. Опита се да си представи как ли би се почувствал, ако вътре в него растеше нов живот, ала не успя. Мъжете не можеха да раждат бебета. Защо Дони изобщо бе сътворила мъжете? Ако нямаше мъже, жените щяха да се грижат сами за себе си. Всички жени не бяха бременни по едно и също време. Някои можеха да ловуват, а други да помагат на тези, които бяха бременни или бяха родили наскоро. И бездруго жените винаги си помагаха една на друга в подобни ситуации. Можеха да оцелеят и без да ходят на лов — събирането на различни кореноплодни растения и плодове нямаше да затрудни една майка с малки деца, а ако бяха малко по-големи, дори щяха да й помагат.