Джнодалар си беше задавал тези въпроси и преди и често се чудеше дали другите мъже някога се бяха замисляли над това. Дори и да беше така, никога не го споменаваха на висок глас. Дони със сигурност бе имала някаква причина, за да създаде два различни вида хора. В творенията Й винаги имаше логика и светът се подчиняваше на определен ред — слънцето изгряваше всеки ден, луната преминаваше през едни и същи състояния, а сезоните се сменяха по един и същи начин всяка година.
Възможно ли бе Айла да е права? Необходим ли беше мъжът за зараждането на живота? Такива мисли се въртяха в главата на Джондалар, докато притискаше възлюбената си в обятията си. Искаше му се да има причина за съществуването на мъжете — основателна причина. А не само да споделят наслади с жените, да осигуряват храна за тях и за децата им и да им помагат. Искаше животът му да е необходим на този свят — искаше целият му пол да е необходим. Искаше му се да вярва, че зараждането на живота бе невъзможно без мъжете, че без мъжете нямаше да има повече бебета и че всички Деца на Земята щяха да престанат да съществуват.
Тези мисли така го бяха погълнали, че изобщо не забеляза кога Айла е спряла да плаче. Джондалар я погледна и се усмихна. Любимата му дишаше равномерно и дълбоко и съдейки по всичко, спеше дълбоко. Денят се бе оказал дълъг и натоварен, а и тя беше станала доста рано. Той издърпа внимателно ръката си изпод тялото й, като внимаваше да не я разбуди, протегна се и се прозя широко. И той беше не по-малко уморен. Надигна се, за да угаси пламъка на маслената лампа, след което се сгуши отново до жената, която обичаше.
На сутринта, когато Джондалар отвори очи, му трябваха няколко секунди, докато се ориентира къде е. Напоследък бе свикнал да спи в шатрата им в лагера и в първия момент палатката му се стори изключително тясна. Тук обаче се чувстваше много по-уютно — все пак в продължение на цяла година двамата с Айла бяха прекарвали всяка нощ в нея. Тогава изведнъж си спомни! Двамата се бяха оженили предната вечер. Айла беше негова съпруга! Той се протегна към нея, ала нея я нямаше. Тогава до носа му достигна апетитната миризма на готвено, той се надигна и в същия момент забеляза чашата си, която бе сложена на земята до него. Беше пълна с горещ ментов чай. Джондалар я взе и отпи една глътка — бе точно толкова топъл, колкото обичаше. До чашата имаше прясно обелено тръстиково връхче. Беше го направила отново — знаеше какво обича на сутринта и бе приготвила всичко, за да го накара да се почувства добре.
Джондалар отпи отново от чая, отметна кожите, с които се беше завил, и се изправи. Айла беше при конете, а Вълчо също бе дошъл. Мъжът почисти зъбите си, след което задъвка края на тръстиковото връхче и изплакна устата си с последните капки чай. Протегна се да вземе дрехите си, ала в следващия момент си каза, че не му трябват, и реши да излезе гол. И бездруго наоколо нямаше никого. Айла му се усмихна и погледна към члена му. Това му бе напълно достатъчно, за да започне да се възбужда. В погледа на любимата му проблесна закачливо пламъче и Джондалар й се усмихна в отговор.
— Какъв прекрасен ден! — каза той, докато се приближаваше към нея.
— Тъкмо си мислех, че няма да е лошо да поплуваме заедно тази сутрин — рече Айла. — Онова прелестно езерце над лагера едва ли е много далеч от тук.
— Кога искаш да отидем там? — попита мъжът. — Подуших, че готвиш нещо.
— Винаги мога да сваля храната от огъня — каза тя. — Което значи, че можем да тръгнем още сега.
— Тогава да тръгваме, жено — рече Джондалар, взе я в обятията си и я целуна. — Ще взема някои дрехи и можем да отидем там с конете. Така ще стигнем по-бързо — добави с многозначителна усмивка.
Само след няколко минути вече бяха там. Постлаха една мека кожа на земята и пуснаха конете да пасат, след което се втурнаха към езерото. Вълчо ги последва, ала щом влязоха във водата, бързо се отказа и си намери друго занимание.
— Толкова е хубаво! — възкликна Айла и се гмурна под водата.
Джондалар я последва. Двамата заплуваха към отсрещния му бряг и когато стигнаха дотам, поеха в обратната посока. Щом краката им отново стигнаха дъното, той придърпа възлюбената си към себе си и я прегърна нежно.
— Ти също си много хубава — рече той — и съм сигурен, че и вкусът ти ще е много хубав.
След тези думи я вдигна и я понесе на ръце към брега, а щом излязоха от водата, я положи внимателно върху кожите.
— Вчера беше много натоварен ден, ала днес имаме време — каза Джондалар, докато я гледаше с пленително сините си очи. Той се наведе и я целуна — бавно, сладостно и нежно. Голите им тела се притискаха едно в друго, а мократа им кожа бе настръхнала от страст. Джондалар захапа меката част на ухото й и обсипа с целувки шията й, след което насочи вниманието си към гърдите й. Щръкналите й зърна само това и чакаха. Докато целуваше и хапеше едното й зърно, пръстите на дясната му ръка галеха другото. Милувките му разпращаха светкавици от наслада по цялото тяло на жената. Сетне синеокият мъж погали закръгленото й коремче и целуна пъпа й. Мисълта, че там, под дланите му, растеше новият живот, го изпълни с неподозиран възторг и той продължи да я целува по коремчето, преди да се прехвърли още по-надолу — към тръпнещите й слабини, облени от сладостна нега.