— Ти участвал ли си в подобни игри, Джондалар? — запита го Айла с дяволити пламъчета в очите си.
Той се засмя.
— Да, повечето мъже обичат да се забавляват така, когато са млади. Те дразнят много животни по този начин — и зубри, и турове, ала най-голямата тръпка са носорозите. Някои жени също го правят. Джетамио например — жената от шарамудоите, която стана съпруга на Тонолан. Аз я научих да ходи на лов за носорози и тя стана много добра в това. Нейните сънародници предпочитат да ловят големите есетри, които се въдят във Великата река майка, диви кози и планински антилопи. — Замълча за миг. — Като се замисля, благодарение на един носорог се срещнахме и с шарамудоите — Тонолан бе ранен от едно такова животно и те го спасиха.
Двамата се загледаха в опасната игра, която играеха младежите. Острото обоняние на тревопасната грамада бе объркано от големия брой хора около него, ала когато долови някакво движение с малките си очички, той се хвърли бясно напред. Айла забеляза, че тича доста бързо за късите си крака. Сцената с изплъзването в последния момент отново се повтори и следващия път мъжете трябваше да положат много повече усилия, докато привлекат вниманието на носорога. Изглежда, го бяха поизтощили, защото звярът се движеше доста по-бавно отпреди.
Мъжете видяха, че животното е уморено, и затегнаха кръга. Огромният бозайник дишаше тежко, навел масивната си глава към земята. Човекът, който трябваше да дразни носорога, пристъпи внимателно към него, вдигнал копието си. Тревопасната грамада сякаш изобщо не го забеляза. Докато мъжът се приближаваше непредсказуемият звяр внезапно се изстреля напред с неподозирана бързина — явно първичната ярост, бушуваща в примитивния му мозък, му беше дала нови сили.
Всичко стана толкова бързо, че младежът се оказа неподготвен. Косматата грамада най-накрая успя да забие масивния си рог в нещо. Вик разцепи въздуха и мъжът се строполи на земята. Това бе достатъчно за Айла. Щом го чу, тя моментално пришпори кобилата напред, без дори да се замисли.
— Айла! Почакай! Опасно е! — извика й Джондалар, ала разбра, че любимата му няма да се спре и веднага препусна след нея, вдигайки копиехвъргача си.
Междувременно останалите мъже запратиха копията си по разярения звяр и когато Айла скочи в движение от коня си и се втурна към лежащия на земята мъж, носорогът вече беше повален. Той лежеше на земята — огромна рунтава грамада, а от косматото му туловище стърчаха няколко копия, досущ като игличките на някакво огромно бодливо прасе. Появата на русокосата чужденка, следвана от Джондалар, доста изненада мъжете и един от тях за малко да наруши забраната и да я попита какво прави тук, но тя не му обърна никакво внимание. Обърна изпадналия в безсъзнание младеж, който лежеше на същото място, където бе паднал, провери дишането му и използва ножа си, за да махне парчетата от панталоните му, попаднали в раната на крака му.
А тя наистина беше сериозна. Докато я почистваше, ръцете й станаха целите в кръв. Айла отметна един непослушен кичур, паднал пред очите й, и на лицето й разцъфна алено петно. Може и да нямаше характерните за зеландони татуировки по лицето си, ала сега изглеждаше като шаманка.
Големият заострен рог бе пронизал прасеца на мъжа. Мускулът бе разкъсан и назъбеният край на костта стърчеше грозно под неестествен ъгъл, а кръвта бликаше като из ведро.
— Помогни ми да изправя костта, докато е още в безсъзнание — обърна се Айла към Джондалар. — Иначе болката ще бъде ужасна. Сетне ми донеси няколко кожи — нашите ще свършат идеална работа, а после ще трябва да ми помогнеш да сложа шина на крака му.
Той кимна и се втурна да изпълни заръката й.
— Знаеш ли как се прави носилка? — обърна се Айла към един от младежите, които я наблюдаваха. — Ще ни трябва нещо, с което да го занесем после до събора.
— Носилка — повтори той. — Да, зная.
— Джондалар ще ти помогне — рече тя, щом любимият й се върна с кожите.
„Та те са още момчета!“ — помисли си Айла, докато обръщаха ранения по гръб. Той изохка, но не се събуди. Тя го провери отново — не бе изключено да е получил нараняване на главата при падането, ала поне нямаше външни травми. После се наведе и притисна силно крака му над коляното, опитвайки се да намали кръвотечението. Помисли си да му направи турникет, но ако успееше да изправи костта и да превърже крака му, можеше и да не й потрябва — натискът върху самата рана щеше да е достатъчен. Кървенето наистина бе обилно, но Айла беше виждала и по-тежки случаи. Тя вдигна очи към Джондалар.