— Каза, че си живяла сама в долината, нали така? Къде се намира този Клан, който те е отгледал, Айла? — попита шаманката.
— И аз бих искал да знам. Джондалар не те ли представи като Айла от рода мамутои? — попита Джохаран.
— Каза, че не си знаела за Майката, но в приветствието си спомена за „Великата майка на всички“, което е едно от имената, които даваме на Дони — добави Фолара.
Айла погледна последователно към всеки от тях, после към Джондалар. Почувства, че я обзема паника. На лицето му бе изписана едва доловима усмивка, сякаш се наслаждаваше как отговорите й предизвикваха у другите още по-голямо недоумение. Той отново стисна дланта й, но не каза нищо. Интересно му беше как ще им отговори. Тя се отпусна.
— Кланът ми живееше в южната част на земята, която се разпростира около Бераново море. Иза ми каза точно преди да умре, че трябва да потърся своя народ. Каза, че са живеели на север, върху голямата земя. Но когато отидох да го потърся, не открих никого. Лятото беше преполовило, преди да стигна долината, и аз се боях, че няма да бъда готова за зимата. Долината беше добро място, защитено от ветровете, с малка река и много растения и животни, дори имаше малка пещера. Реших да презимувам там, а в крайна сметка останах три години. Компания ми правеха само Уини и Бебчо. Сигурно съм чакала Джондалар — каза тя и му се усмихна. — Открих го в края на пролетта. Докато той се поправи и оздравее, лятото почти мина. Реших да направим обиколка, за да проучим района. Всяка нощ лагерувахме на различно място, като все повече се отдалечавахме от долината. После срещнахме Талут, вожда на Лъвския бивак, и той ни покани да ги посетим. Останахме при тях до началото на следващото лято. Те ме осиновиха. Искаха и Джондалар да остане, да стане един от тях, но още тогава той беше решил да се върне.
— Е, радвам се, че е искал да се върне — обади се Мартона.
— Явно си доста щастлива, щом този народ е искал да те осинови — обади се зеландони. Тя умуваше върху странната история на Айла. Не само тя се отнасяше с резерви към разказа. Всичко звучеше толкова нереално, а и тя имаше още доста въпроси.
— Първоначално го предложи Нези — съпругата на Талут. Мисля, че успя да го убеди, понеже помогнах на Ридаг, когато имаше… тежък проблем. Ридаг беше слаб… — Айла не можеше да намери точната дума и беше объркана. Джондалар не я беше учил на подобни думи. Казваше й точните наименования на различни видове камъни и кремъци, както и специфични думи от процеса на обработване на камъните, за да се изработят инструменти и оръжия, но медицинската и лечебната терминология не беше част от речника му. Ето защо тя се обърна към него и му заговори на езика на мамутоите:
— Как се казва на вашия език билката напръстник, която събирах за Ридаг?
Той й каза, но преди Айла да е повторила думата, зеландони получи представа какво точно се е случило. Тя познаваше не само растението, но и случаите, в които то се употребяваше при лечение. Предполагаше, че човекът, за когото говореше младата жена, е страдал от заболяване на органа, изпомпващ кръвта — сърцето. То можеше да се лекува с помощта на правилното извличане на някои елементи от напръстника. Золена разбра и защо някой би поискал да осинови Айла. Тя беше толкова опитна и умела като лечителка, че знаеше как да използва това полезно, но в същото време и доста опасно растение. И ако някой наистина притежаваше необходимия авторитет и власт да го стори бързо, това беше съпругата на вожда. След като изслуша чужденката, тя направи ново предположение.
— Този Ридаг дете ли е бил? — попита, за да потвърди хипотезата си.
— Да — отвърна Айла и внезапно се натъжи. Зеландони стигна до извода, че си е изяснила нещата около Айла и мамутоите, но Кланът все още я озадачаваше. Реши да използва друг подход:
— Ти си много опитна в лечението, но често тези, които натрупват знания, имат някакъв белег, за да могат хората да ги разпознават. Като този например — и знахарката посочи татуировката на челото си, точно над лявото слепоочие. — Не виждам никакъв белег по теб.
Айла разгледа татуировката. Беше правоъгълник, разделен на шест по-малки правоъгълника, почти квадрати, в два реда по три. Отгоре големият правоъгълник имаше чертички, които, ако се продължаха, щяха да образуват трети ред. Правоъгълниците бяха нарисувани в черно, но три от тях бяха запълнени с червеникав цвят, а един — с жълто.
Макар че знакът беше уникален, някои от хората, които беше виждала, имаха подобни татуировки — включително Мартона, Джохаран и Уиламар. Айла не знаеше дали тези знаци означават нещо, но след като зеландони й обясни значението на нейния, разбра, че очевидно е така.