— Матаган — осведоми я Джондалар. — Братовчед му ми каза, че е Матаган от Петата пещера.
— Добре — кимна доволно Първата. — Сега искам двамата да отидете някъде и добре да се измиете, защото целите сте в кръв. Ако ви види майката на Матаган, това ще я разстрои повече от всичко друго. Освен това ви съветвам да не минавате пак през целия Летен събор, защото отвън със сигурност се е събрала цяла тълпа. Използвайте задния вход, за да си спестите време и обяснения. И още нещо — добави някогашната Золена със закачлив блясък в очите, — мисля, че трябва да бъдете освободени от забраната да говорите. Изглежда, изолацията ви приключи един ден по-рано.
— Съвсем забравих за това! — възкликна Айла. — Как можах!
— Аз се сетих — каза Джондалар, — но нямах никакво време да се тревожа за това.
— Не се притеснявайте — усмихна се шаманката. — Случаят е бил извънреден. Трябва обаче да ви питам официално за нещо. — Тя прочисти гърлото си и заяви с тържествен глас: — Айла и Джондалар, изпитателният ви период изтече. Какво решихте — ще останете ли женени един за друг, или ще разкъсате възела сега и ще си потърсите други партньори?
Те я изгледаха, след което се обърнаха един към друг и на лицата им разцъфнаха усмивки.
— Ако не съм подходящ за Айла, за коя ли жена ще бъда? — изтъкна Джондалар. — Може брачната ни церемония да е била съвсем скоро, но в сърцето си имам чувството, че сме женени от доста време.
— Така е — потвърди Айла. — Дори си казахме такива думи, преди да прекосим ледника, малко след като се разделихме с Гюбан и Йорга. Още тогава се чувствахме женени, ала Джондалар искаше ти да завържеш възела за нас, зеландони.
— Искаш ли да останеш свободна, Айла? — попита шаманката. — А ти, Джондалар?
— Не — отвърна русокосата жена и се усмихна на мъжа до себе си. — А ти?
— За нищо на света, жено — отвърна той. — Чаках достатъчно дълго за това и нямам никакво намерение да се отказвам сега.
— Значи сте свободни от забраната да говорите с други хора и можете да кажете на всички, че Айла и Джондалар от Деветата пещера на зеландониите са женени. Айла, всички деца, които ще родиш отсега нататък, ще бъдат родени в огнището на Джондалар. Вие ще носите отговорността да ги отгледате и да се грижите за тях. Носите ли кожените ремъци? — попита шаманката. Докато Айла и Джондалар ровеха из торбата, за да ги извадят, тя взе две огърлици от близката маса, след което прибра ремъците и завърза огърлиците на шиите им. — Желая ви дълъг и щастлив съвместен живот — завърши.
Двамата направиха точно както им каза. Минаха през задния вход и продължиха с бързи крачки към малкото езерце, което се намираше недалеч от лагера на Деветата пещера. Тези, които ги видяха да си тръгват, им извикаха да спрат, ала Айла и Джондалар не им обърнаха никакво внимание. Когато стигнаха до езерцето, русокосата жена влезе вътре с дрехите си, а съпругът й я последва, без да се замисли. Ако кървавите петна изобщо можеха да бъдат премахнати, то това можеше да стане само с хладка вода. В противен случай щеше да се наложи да изхвърли дрехите и да си направи нови.
Бяха оставили конете до лагера на Деветата пещера, защото бяха много чувствителни към миризмата на кръв, и сега видяха, че Уини и Рейсър ги чакат в специално построеното за тях ограждение. До тях стоеше Ланидар и ги милваше, ала в мига, в който видя Айла и Джондалар, момчето хукна с всички сили към тях. Русокосата жена забеляза, че изглежда нещастно, и се зачуди дали майка му в крайна сметка не е променила решението си относно посещенията му при конете.
— Какво има, Ланидар? — попита Айла, щом момчето се доближи.
— Ланога — отвърна хлапето. — Плаче вече цял ден.
— Защо? — намръщи се русокосата жена.
— Заради бебето — каза Ланидар. — Искат да вземат Лорала от нея.
ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Кой иска да й вземе бебето? — попита Айла.
— Пролева и някои други жени — отвърна Ланидар. — Казват, че са намерили майка за Лорала — жена, която можела да я кърми през цялото време.
— Хайде да отидем и да видим за какво става въпрос — предложи русокосата жена на Джондалар. — Ще се върнем и ще се погрижим за конете по-късно.
Когато стигнаха в лагера, Айла се зарадва, че Пролева беше там. Жената на Джохаран се усмихна и ги попита:
— Е, потвърдено ли е вече? Женени ли сте? Ще има ли празненство, на което да ви дадем подаръците? Не ми отговаряй. Виждам огърлиците ви.
Айла й се усмихна в отговор:
— Да, вече сме женени. — Зеландони току-що го потвърди — добави Джондалар.
— Трябва да поговоря с теб за нещо, Пролева — рече русокосата жена със сериозен тон.