— Какво има? — Съпругата на вожда се досети по изражението й, че Айла е угрижена за нещо.
— Ланидар ми каза, че възнамеряваш да отнемеш бебето от Ланога.
— Не бих го казала по този начин. Мислех си, че ще си доволна, задето сме намерили дом за Лорала. Една жена от Двайсет и четвъртата пещера е изгубила бебето си. Родило се е със сериозни увреждания и е умряло. Сега родилката има много мляко и каза, че няма нищо против да вземе Лорала, нищо че е по-голяма. Тя наистина иска дете и останах с впечатлението, че и преди е губила дете. Помислих си, че така ще е добре и за двете страни.
— Така изглежда — кимна Айла. — Жените, които кърмят Лорала, искат ли да спрат да го правят?
— Всъщност не — отвърна съпругата на Джохаран. — Когато споменах за това пред две-три от тях, те дори малко се разстроиха. Даже Стелона каза, че Двайсет и четвъртата пещера била много далеч и щяло да й бъде много тъжно, ако не може да гледа как Лорала расте.
— Знам, че мислиш кое би било най-добре за Лорала, ала попита ли Ланога? — попита русокосата жена.
— Не — каза Пролева. — Попитах Тремеда. Сметнах, че Ланога би се чувствала по-добре, ако не се натоварва с тази отговорност. Тя е прекалено малка, за да се грижи непрестанно за това бебе. Ще има достатъчно време за това, когато самата тя стане майка.
— Ланидар ми каза, че е плакала през целия ден.
— Знам, че е разстроена, но ще го преодолее. В крайна сметка тя не кърми Лорала и дори още не е станала жена. Та тя е само на единайсет години!
Айла си спомни, че тя самата бе на по-малко от дванайсет години, когато роди Дърк, но за нищо на света не би се отказала от него. По-скоро щеше да умре, отколкото да се откаже. Когато изгуби млякото си, другите жени от Клана започнаха да го кърмят, ала това не означаваше, че бе станала по-непълноценна майка. Все още съжаляваше, че трябваше да го изостави, когато я прокудиха от Клана. Толкова искаше да го вземе със себе си. Единствено страхът й какво ще стане с него, ако нещо лошо се случи с нея, я накара да изостави тригодишния си син. Да, тя знаеше, че Уба ще се грижи за него и ще го обича като свое дете, ала продължаваше да я боли всеки път, когато се сещаше за него. Никога не успя да превъзмогне болката от загубата и не искаше да подлага Ланога на същото страдание.
— Не кърменето прави майката, Пролева — въздъхна Айла. — И не възрастта. Виж Джанида. Не е кой знае колко голяма, но на никого няма да му мине през ума да я лиши от бебето й.
— Джанида има съпруг, и то такъв с добър статут — изтъкна жената на вожда на Деветата пещера. — Бебето й ще се роди в неговото огнище. Перидал вече е поел отговорността да се грижи за нея, но дори бракът им да не продължи дълго, има и други мъже, които изявиха желание да се оженят за нея. Тя е високопоставена, привлекателна е и е бременна. Надявам се, че Перидал вижда и осъзнава всичко това, понеже майка му все ще се опитва да им създава проблеми. Знаеш ли, че отишла при тях по време на изпитателния им период и започнала да го убеждава да разкъса възела? — Айла поклати глава, но не прояви никакъв интерес към тази новина. По-късно щеше да й е интересно да се запознае с подробностите, ала сега разискваха по-важни неща. — Ланога обаче не е Джанида — изтъкна Пролева.
— Не, Ланога още не е привлекателна млада жена, но ще стане такава — отбеляза Айла. — Не можеш да прекараш почти година в грижи за едно бебе и да не го обикнеш. Сега Лорала е бебе на Ланога, а не на Тремеда. Може да е малка, но е доста добра майка.
— Да, естествено, че ще е добра майка. Тя е чудесно момиче и някой ден ще бъде чудесна майка — каза Пролева, — ако има тази възможност. Дали обаче, когато стане достатъчно голяма, някой мъж ще се съгласи да вземе нея и по-малката й сестра — но не като втора жена, а като дете, за което ще трябва да се грижи? Дете, което дори не е родено в неговото огнище? Положението на Ланога и и бездруго е достатъчно тежко, като се има предвид огнището, където тя и Лорала са родени. Така само ще увелича шансовете й за по-добър живот.
Айла беше сигурна, че Пролева е абсолютно права. Бе очевидно, че наистина милееше за момичето и щеше да направи всичко, за да му помогне, ала същевременно добре знаеше как щеше да се чувства Ланога, ако изгуби сестричката си.
— Ланога няма защо да се тревожи дали ще си намери съпруг — каза Ланидар.
Айла и Пролева съвсем бяха забравили за момчето. Джондалар също беше изненадан. Той слушаше внимателно разговора им и виждаше, че и двете страни са прави.
— Аз ще се науча да ловувам, ще стана Зовач и когато порасна, ще се оженя за Ланога и ще й помагам да се грижи за Лорала и за другите й братя и сестри, ако тя го иска. Вече я попитах и тя се съгласи. Тя е единственото момиче, което не се притеснява от ръката ми, и не мисля, че майка й ще обърне внимание на това.