Двете жени изгледаха смаяно Ланидар, след което си размениха учудени погледи, за да се уверят, че наистина са чули едно и също нещо. Идеята никак не беше лоша, особено, ако щеше да накара момчето да овладее доста умения, които щяха само да му бъдат от полза. И Ланидар, и Ланога бяха добри деца, изненадващо зрели за възрастта си. Е, вярно, че бяха млади и можеха лесно да променят решението си, но, от друга страна, кой ли пък щеше да поиска да се ожени за тях?
— Затова недей да даваш бебето на Ланога на някоя друга жена — каза недъгавото момче. — Не искам тя да плаче.
— Тя наистина обича това дете — рече Айла — и Деветата пещера вече се съгласи да й помогне. Защо не оставим нещата такива, каквито са?
— Какво да кажа на жената, която искаше да я вземе? — попита Пролева.
— Кажи й, че майката на Лорала не е съгласна да даде дъщеря си — предложи русокосата жена. — Това е самата истина. Тремеда може да я е родила, ала истинската й майка е Ланога. А ако тази жена наистина иска толкова много да има бебе, все ще си намери — зеландонийците имат много пещери и са доста на брой. Тук непрекъснато се случват най-различни неща — добави Айла. — Никъде другаде не съм виждала нещата да се променят толкова бързо.
Почти всички жители на Деветата пещера на зеландониите и Първата пещера на ланзадониите се присъединиха към тържеството по случай брачните церемонии на брата на вожда на едната пещера и дъщерята на огнището на вожда на другата. Оказа се, че още двама души от Деветата пещера са се оженили на същата церемония. Щом Пролева узна за това, веднага ги включи към празненството. Една девойка на име Тишона се бе венчала за Маршевал от Четиринайсетата пещера и щеше да заживее при него, а една по-стара жена — Динода — се бе преместила и беше родила момче, но бе разкъсала възела с бившия си съпруг, създавайки ново огнище заедно с Джаксоман от Седмата пещера. Сега Джаксоман и Динода се връщаха в Деветата пещера, защото майката на Динода беше болна и тя искаше да бъде близо до нея.
Доста хора дойдоха да им изкажат благопожеланията си. Левела и Джондекам, придружени от майката на Пролева и Левела — Велима, прекараха по-голямата част от деня заедно с тях, което достави голямо удоволствие на Айла и Джондалар и Джоплая и Екозар. Майката и чичото на Джондекам също се отбиха за малко. Появата на Кимеран много ги зарадва — съпругата на племенника му беше сестра на жената на Джохаран, което го правеше роднина на Джондалар. В един момент всички тези преплетени роднински връзки объркаха Айла, но срещата с майката на Джондекам, която беше зеландони на Втората пещера, й подейства много приятно. Незнайно защо, обстоятелството, че вижда зеландони, която има деца, й даде настроение.
Джанида и Перидал също прекараха почти целия ден в Деветата пещера. Двамата бяха дошли сами — без компанията на майката на Перидал. Младоженците бяха решили да напуснат Двайсет и деветата пещера и разговаряха с Кимеран и Джохаран, за да видят дали някоя от двете пещери е склонна да ги приеме. Първата вече бе обсъдила тази тема с вождовете и шаманката на Втората. Според нея щеше да е добре младите да бъдат отделени от майката на Перидал — поне за известно време. Шаманката, някога известна като Золена, беше страшно ядосана от постъпката на жената, позволила си да наруши уединението на младата двойка по време на двуседмичния изпитателен период.
С напредването на вечерта веселбата започна да поутихва и повечето гости си тръгнаха. Мартона направи чай за роднините и приятелите, които бяха останали, а Пролева, Айла, Джоплая и Фолара раздадоха чашите. Един младеж, който наскоро бе приет за послушник на зеландони на Петата пещера, също беше там. Той бе останал, защото за пръв път попадаше в такава голяма компания и просто не можеше да я напусне. Освен това гледаше Първата с истинско благоговение.
— Мисля, че Мараган никога вече нямаше да може да върви отново, ако не бе попаднал на човек, който да знае какво трябва да стори — заяви той. Коментарът му бе отправен към цялата компания, ала истинската му цел беше да направи впечатление на Първата.
— Според мен си абсолютно прав, четвърти послушнико на зеландони на Петата пещера — кимна му шаманката. — Много си проницателен. Сега всичко останало зависи от Великата майка и от възстановителните способности на ранения младеж.
Младият послушник се изпълни с гордост. Той не можеше да повярва, че дони му бе направила комплимент и че беше водил неофициален разговор с нея.