— Тъй като вече си послушник, би ли имал нещо против да смениш зеландони, която наглежда Матаган? — попита някогашната Золена. — Той е от твоята Пещера, нали? Доста трудно е човек да остане буден цяла нощ, но в състоянието, в което се намира, непрекъснато трябва да има някой до него. Предполагам, че твоята зеландони вече те е помолила за помощ, ала ако не е така, може да й предложиш да й помогнеш. Тя със сигурност ще оцени жеста ти.
— Да, разбира се, че ще й помогна — рече младият послушник и се изправи. — Благодаря за чая. Сега трябва да тръгвам. Чакат ме доста задължения — добави, след което изправи рамене, придаде си сериозно изражение и закрачи към главния лагер. Неколцина от присъстващите най-накрая дадоха воля на усмивките, които се опитваха да скрият.
— Ти направи този млад мъж много щастлив, зеландони — каза Джондалар. — Той почти сияеше от удоволствие. Всички зеландони ли се отнасят с такова благоговение към теб?
— Само най-младите — отвърна шаманката. — Като гледам как спорят с мен, понякога се чудя защо продължават да ме наричат Първата. Сигурно защото съм първа по размери. Синеокият мъж се усмихна.
— Като се замисля обаче, това, че спорят с мен, е нещо хубаво — продължи зеландони. — Малко изнервящо е да гледат всяка твоя дума като излязла от устата на Дони, защото в такъв случай човек трябва непрекъснато да внимава какво казва.
— Как решавате кого да направите Първи сред служителите на Майката? — попита Джондалар. — Питам се дали всички зеландони трябва да постигнат единодушие или просто трябва да има мнозинство?
— Не е толкова просто — усмихна се шаманката. — Взимат се под внимание страшно много неща. Преценява се например дарбата да лекуваш, а няма по-суров съдник от знахарите зеландони. Не можеш да заблудиш този, който разбира. Това обаче не е от най-голямо значение — имало е Първи, които не са били кой знае какви лечителки, но са компенсирали това със заложби и умения в други области.
— Чуваме само за Първата — продължи да любопитства Джондалар. — Има ли Втора или Трета? А Последна?
— Едва ли някоя Пещера би приела зеландони, която е Последна сред служителите на Майката? — рече някогашната Золена. — Най-нископоставени в йерархията на зеландони са послушниците, ала те също имат различен ранг — първи послушник, втори послушник и така нататък. Този младеж например е четвърти послушник на зеландони на Петата пещера. Това е най-ниското стъпало за ученик на дони, но същевременно показва, че момчето има възможности, защото в противен случай нямаше да бъде прието за послушник. Следващото стъпало са новите дони. Някои от послушниците никога не стават шамани и това ги изпълва с много горчивина.
— Какво още е необходимо човек да стане зеландони? — продължи с въпросите си синеокият мъж.
— Човек трябва да запомни всички Сказания и Древни легенди и да разбира добре значението им. Трябва да познава думите за броене и да може да ги използва. Да е наясно с фазите на луната, със смяната на сезоните и други подобни неща. Ала може би най-важното е да бъде способен да посещава света на духовете — завърши зеландони. — Повечето дони знаят още от самото начало кой ще стане Първи и кой ще е следващият. Това се разбира в мига, в който шаманът почувства зова да се отправи в света на духовете. Да бъдеш Първи е призвание, и то призвание, което не е по силите на всеки зеландони.
— Какво е усещането да бродиш в света на духовете? Страшно ли е? Ти боиш ли се, когато си там? — дойдоха следващите въпроси.
— Никой не може да опише какво представлява светът на духовете на човек, който никога не е бил там. Да, страшно е, особено първия път. И никога не престава да бъде страшно, ала човек може да се научи да постави под контрол това преживяване с помощта на медитация. Опасността е много голяма и понякога човек не може да се върне в тялото си, или пък оставя някаква част от себе си в света на духовете и никога вече не е същият. Каквото и да се случи обаче, едно е сигурно — светът на духовете не може да те остави непроменен. Зеландони направи кратка пауза, преди да продължи:
— Когато човек почувства това призвание, той трябва да го приеме, а това носи със себе си много ограничения и рискове. Мисля, че точно поради тази причина толкова малко от зеландони са женени. Не съществува никаква официална забрана шаманът да се жени или да има деца, но положението му е сходно с това на вожда. Съжителството с някого, който има толкова много задължения и отговорности, може да се окаже доста трудно. Нали така, Мартона?
— Да, зеландони — отвърна някогашната предводителка и погледна към Даланар, преди да се обърне към сина си. — Защо според теб Даланар и аз разкъсахме възела, Джондалар? Говорехме за това в деня след сватбата ти. В много отношения Даланар и аз бяхме много сходни. Сега той е щастлив, задето е вожд на своя собствена пещера, но му трябваше доста време, докато осъзнае, че иска точно това. Даланар дълго време отричаше, че иска да е предводител, но си мисля, че именно това го привлече у мен. Когато се оженихме, Джоконан беше умрял и аз вече бях вожд. Отначало бяхме много щастливи, но после той започна да се измъчва и двамата стигнахме до извода, че ще бъде най-добре да се разделим. Джерика е идеалната жена за него. Тя има силна воля, а Даланар има нужда от силна жена до себе си, но вождът си е той.