Даланар и Джерика се усмихнаха един на друг и той я хвана за ръката.
— Лозадуна е служителят на Майката за хората, които живеят от другата страна на ледника — намеси се Айла. — Той има съпруга, която му е родила четири деца, и тя изглежда много щастлива.
— Лозадуна е извадил голям късмет, че е намерил такава съпруга — каза Мартона. — Също както и аз извадих късмет с Уиламар. Отначало нямах никакво желание да се омъжа отново, ала добре, че той настоя. — Тя погледна към съпруга си и го дари с усмивка. — В продължение на толкова много години бях вожд, а Уиламар бе неотлъчно до мен и никога не сме имали проблеми заради това. После обаче се уморих от всички тези задължения и ми се прииска да имам малко повече време за себе си. След раждането на Фолара отново поисках да съм майка. Видях, че Джохаран има необходимите качества, ето защо започнах да го подготвям и когато стана достатъчно голям, предадох тази отговорност на него. Той прилича толкова много на Джоконан, че съм сигурна, че е син на неговия дух. — Тя се усмихна на най-големия си син. — Е, продължавам да участвам, защото Джохаран често се съветва с мен, макар и да подозирам, че го прави не толкова заради себе си, колкото заради мен.
— Не е вярно, майко — каза вождът на Деветата пещера на зеландониите. — Аз много ценя съветите ти.
— Наистина ли обичаше Даланар толкова много, майко? — попита Джондалар. — Има даже песни и истории за вашата любов.
— Да — кимна Мартона. — Обичах го изключително силно, Джондалар. И една част от мен продължава да го обича. Щастлива съм, че успяхме да останем приятели, и си мисля, че в момента сме по-добри приятели, отколкото когато бяхме женени. Обичам и Джоконан. Споменът за него никога няма да избледнее от сърцето ми. Тогава бях младо момиче и се бях влюбила за пръв път, ала на него му трябваше известно време да реши какво точно иска — добави тя. Джондалар си спомни историята, която бе чул за майка си по време на пътешествието си.
— Да не намекваш за приятелството ти с Бодоа? — попита той.
— Бодоа! — възкликна зеландони. — Не съм чувала това име от толкова време! Това не беше ли онази чужденка, обучена от зеландони? От онова източно племе, как се казваха? Зар… сар… сард-нещо-си. — Сармунаите — рече синеокият мъж.
— Точно така — кимна шаманката. — Бях още малка, когато тя си тръгна, но още тогава се говореше, че била доста опитна.
— В момента тя е сармуна — каза Джондалар, — Айла и аз се срещнахме с нея по време на пътешествието ни. Жените-вълци ме плениха, но Айла ги проследи и ме откри. Извадихме голям късмет, че се отървахме живи от тях. Ако не беше Вълчо, сега едва ли щяхме да сме тук. Можете да си представите колко се изненадах, когато разбрах, че тези хора не само знаят езика ни, но и познават майка ми!
— Какво точно се случи? — попитаха няколко души.
Джондалар им разказа историята за жестоката Атароа и за лагера на сармунаите.
— Въпреки че отначало сармуна помогнала на Атароа, тя се разкая и реши да помогне на сънародниците си, поправяйки всички злини, които Атароа им бе причинила — завърши синеокият мъж.
— Това е най-необикновената история, която съм чувала — сподели Първата сред служителите на Майката, — но тя показва какво може да се случи, когато шаманката кривне от правия път. Добре, че най-накрая се е осъзнала. Казано е, че Този, който служи на Майката, ще си плати в следващия свят, ако злоупотребява със силата си в този. Ето защо зеландони са толкова внимателни, когато избират дали да допуснат някого в лоното си. Веднъж приемат ли го, вече няма връщане назад. По това се различаваме от вождовете. Станеш ли веднъж зеландони, оставаш зеландони за цял живот. Дори и да ни се иска, не можем да захвърлим това бреме.
Всички замълчаха, замислени над историята, която им разказа Джондалар. В този момент Рамара се приближи към тях.
— Трябва да те уведомя, Джохаран, че донесоха носорога — рече тя. — И тъй като копието на Джондалар го е убило, той има правото да избере пръв какво да вземе от животното.