— Според мен той още не може да повярва, че всичко това се случва наистина — отбеляза синеокият мъж. — Някои други хора също не могат да повярват, че Джоплая се омъжи за него, но проблемът си е изцяло техен.
— Екозар я обича до полуда — рече Айла, борейки се с натежалите си клепачи. — Подобна любов може да превъзмогне всички трудности. — Всъщност, когато го опознаеш, той съвсем не изглежда толкова грозен — сподели Джондалар. — Просто изглежда различно — виждаш чертите на Клана в него.
— Аз изобщо не го смятам за грозен — възрази русокосата жена. — Напомня ми за Ридаг и Дърк. Винаги съм смятала мъжете от Клана за красиви.
— Зная това — кимна съпругът й. — Права си. Красиви са по свой начин. Ти също си много красива, жено — добави Джондалар и я целуна по шията. Почувства изгарящо желание да сподели наслади с нея, ала като видя колко й се спи, реши да не настоява. Знаеше, че Айла няма да му откаже, но не искаше да я лишава от почивката, от която тялото й толкова силно се нуждаеше. — Надявам се, че Матаган ще се оправи — каза той. Айла се обърна с гръб към него и той я прегърна, притискайки тялото й към своето.
— Да не забравя да поговоря с майка му — каза сънено съпругата му. — Трябва да я предупредя, че може да възникнат усложнения. Навярно ще върви без проблеми, но не можем да сме сигурни в това.
— Толкова е млад — въздъхна Джондалар. — Ако не може да ходи, ще е ужасно.
— Възможно е да ходи, но да понакуцва малко. Зеландони ми каза, че попитала майка му дали проявява интерес към някакъв занаят и жената й отвърнала, че изработвал наконечници за копията си. Това ме накара да се замисля за тези момчета от сармунаите, които Атароа беше осакатила. Нали беше научил едно от тях как да дяла камъни, за да се изхранва. Ще кажа на майка му, че можеш да го обучиш за каменоделец, стига да има желание. — Той беше от Петата пещера нали? — попита Джондалар.
— Да, но може да остане известно време при Деветата пещера — каза русокосата жена. — Нали Дануг бе живял цяла година в някакъв друг бивак на мамутоите, за да научи повече за каменоделството? Може да направим същото за Матаган.
— Да, така е — кимна съпругът й. — Също както и аз усвоих тънкостите на този занаят при Даланар. Трябва само да поговорим с Джохаран за това, защото момчето ще трябва да живее някъде. Ако наистина има желание да се учи, брат ми ще се разбере с хората от Петата пещера. Времето ще покаже, Айла. Ако кракът му не се оправи, наистина ще има нужда от някакъв занаят.
Двамата замълчаха, ала въпреки умората русокосата жена не можа да заспи веднага. Мислеше си за бъдещето — за бъдещето и за бебето, което носеше. Ами ако беше момче и започнеше да прави същите опасни неща като Матаган? Ами ако го сполетеше нещо лошо? В този момент внезапно я осени друга мисъл. Къде ли беше Вълчо? Той също й беше като син, а ето, че не го бе виждала от няколко дни. Когато най-накрая заспа, сънува бебета, вълци и земетресения. Мразеше земетресенията. Те не просто я плашеха — всеки път, когато имаше земетресение, в живота й се случваше някаква трагедия.
— Не мога да повярвам, че някои хора продължават да мърморят срещу женитбата на Джоплая и Екозар — каза зеландони. — Станалото-станало. Вече са женени, преминаха успешно изпитателния си период и потвърдиха желанието си да останат женени. Брачното им тържество също мина, така че просто няма какво повече да се добави — завърши Първата и отпи от чая си. Бе прекарала нощта в лагера на Деветата пещера и трябваше вече да потегля към шатрата на зеландони, но утринното угощение и приятната компания не я оставяха да си тръгне.
— Казват, че искат да се приберат по-рано — рече Мартона.
— Срамота! — възкликна Джондалар. — След целия този път, който биха дотук!
— Те получиха това, което искаха — каза Уиламар. — Джоплая и Екозар вече официално са женени и си имат своя зеландони… по-точно ланзадони.
— Надявах се да прекарам още известно време с тях — натьжи се Джондалар. — Кой знае кога ще се видим отново!
— И аз се надявах да поостанат — добави Джохаран.
— На Екозар и Джоплая изобщо не им е приятно да ходят в главния лагер — намеси се Фолара. — Казаха ми, че всички ги зяпали, и то не особено дружелюбно.
— Навярно се чувстват и засегнати след възраженията по време на церемонията — допълни Пролева.
— Разгледах всяко едно от тях — заяви Първата. — Нито едно не е съществено. Всичко започна от Брукевал, а много добре знаем, че той просто не може да не създаде неприятности. А що се отнася до Марона, тя се намеси поради факта, че ланзадонийците са роднини на Джондалар. Жената просто се чувства обидена и иска да си отмъсти, изкарвайки си го на всички около него.