— Не! О, не!
Мъжът захвърли всичко и се втурна към нея, без да обръща внимание на храстите и клоните по пътя си, които здравата го изподраскаха. Когато най-накрая се озова при съпругата си, той също изкрещя и се стовари тежко на коленете си.
ТРИЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Джондалар се надвеси над Айла, която лежеше на езерния бряг до големия вълк, хванала муцуната му в ръце. Разкъсаното му, окървавено ухо бе обагрило в алено едната й китка. Вълчо се опита да оближе лицето й.
— Ранен е! — изхлипа русокосата жена. Сълзите се стичаха по изцапаните й с кал страни.
— Според теб какво му се е случило? — попита той.
— Не знам, но трябва да му помогнем — каза Айла, докато се надигаше. — Трябва да направим носилка и да го отнесем в лагера.
В този момент Вълчо също се опита да се изправи, но не успя.
— Остани до него, Айла — рече съпругът й. — Ей-сега ще направя носилка от копията, които току-що довърших.
Когато влязоха в лагера, няколко души веднага се събраха около тях, за да видят дали могат да помогнат с нещо. Това накара Айла да осъзнае колко много хора всъщност бяха обикнали вълка.
— Ще направя място за него в шатрата — каза Мартона и забърза напред.
— Аз мога ли да помогна с нещо? — попита Джохаран, който тъкмо се бе върнал в лагера.
— Виж дали при Първата са останали цветчета невен и омайниче — заръча му русокосата жена. — Мисля, че Вълчо се е бил с други вълци и те са го нахапали много жестоко. Раните му се нуждаят от сериозно лечение, но преди това трябва да бъдат добре почистени.
— Ще ти трябва ли вода? — попита Уиламар.
Айла кимна и той рече:
— Ей-сега ще запаля огън. Добре, че донесохме достатъчно дърва.
Когато вождът на Деветата пещера на зеландониите се върна от шатрата на шаманите, бе придружен от Фолара и Пролева. Първата бе обещала, че ще дойде възможно най-скоро и не след дълго целият Летен събор узна, че вълкът на Айла е пострадал сериозно.
Джондалар остана до съпругата си, докато тя преглеждаше раните на хищника, и по изражението й разбра, че нараняванията бяха наистина сериозни. Айла беше сигурна, че четириногият й приятел е бил нападнат от цяла глутница — истинско чудо беше, че е останал жив. Тя помоли Пролева да й донесе малко зуброво месо, което наряза на ситно, сякаш щеше да приготвя бебешка храна. Сетне го смеси с татул и го напъха в гърлото на Вълчо, за да го накара да заспи.
— Джондалар, ще ми донесеш ли малко от кожата на нероденото теленце на зубърката, която убих? — обърна се русокосата жена към Джондалар. — Ще ми трябват меки кожи, за да почистя раните.
Мартона я гледаше как слага разни коренчета и прахове в купи с гореща вода, след което й подаде някаква тъкан.
— Зеландони обича да използва това — рече тя.
Айла я разгледа. Не беше направена от животински кожи — по-скоро напомняше материята на дългата туника, която Мартона й беше подарила. Тя потопи крайчето й в една от купите и видя как тъканта веднага попи течността.
— Това ще ми свърши добра работа — кимна тя. — Благодаря ти, Мартона.
Първата сред служителите на Майката пристигна малко след като Джондалар и Джохаран помогнаха на Айла да завъртят вълка, за да може да почисти раните и от другата му страна. Русокосата жена изненада почти всички, когато вдяна един конец в дърпачката за конци и заши някои от най-опасно разположените рани. Тя бе показала изобретението си на зеландонийците, ала никой от тях не бе виждал да се прилага върху живо същество. Айла използва нововъведението си, за да зашие и разкъсаното ухо на животното.
— С мен направи същото — заяви усмихнато Джондалар. — Добре, че не съм бил на себе си.
— Изглежда ми добър начин да се притиснат краищата на раната, за да заздравее по-бързо — отбеляза Първата. — В Клана ли се научи да го правиш?
— Не — отрече Айла. — Те не шият раните, а прекарват изсушени сухожилия през тях, които после завързват на възел. В случая с Джондалар обаче това не ми свърши работа. Когато раните му се отвориха, реших да зашия краищата им с помощта на дърпачката за конци. Това даде резултат, макар че сигурно съм изчакала прекалено много, защото конците се враснаха в кожата му. Беше малко болезнено, докато ги извадя, ала иначе всичко бе наред — добави и хвърли любящ поглед към съпруга си.
— Да не би да искаш да кажеш, че за пръв път си изпробвала това върху мен? — попита синеокият мъж. — Не си знаела какво ще излезе, но въпреки това си го направила? — Засмя се. — Радвам се, че си постъпила така. Като се изключат белезите, никой не би казал, че съм бил нападнат от пещерен лъв.