— Мамут имаше знак на бузата си — отговори. — Всички мамутои имаха. Някои имаха и други знаци. Ако бях останала, сигурно и на мен щяха да ми направят. Мамут започна да ме обучава скоро след като ме осинови, но когато ги напуснах, още не бях напълно обучена. Затова и останах без знаци.
— Но не каза ли, че си била осиновена от жената, която е живяла с вожда?
— Мислех, че така ще стане. И Нези също. Но на церемонията Мамут каза „домашното огнище на Мамут“, а не „на Лъва“. Накрая той ме осинови.
— Този Мамут Служител на Майката ли е? — попита зеландони. Предположи, че са започнали да я готвят за Служителка.
— Да, като теб. Огнището на Мамут беше негово и на Служителите на Майката. Повечето хора избираха Огнището на Мамут или биваха избирани. Мамут каза, че съм била родена за него. — Тя леко се изчерви и отвърна очи, засрамена от това, че в момента говореше за нещо, което й беше дадено, а не го беше заслужила. Сети се за Иза и как тази жена старателно се бе опитвала да я научи да бъде добра жена от Клана.
— Мисля, че този Мамут е бил мъдър човек — заключи зеландони. — Но ти каза, че си научила лечебните умения от жена от рода, който те е отгледал, от Клана. Те не бележат ли по някакъв начин техните знахари?
— Дадоха ми един черен камък — специален знак, който да пазя в амулета си, — когато ме приеха като лечителка на Клана. Но те не правят татуировки на лечителките. Само за тотемите — когато момчетата стават мъже.
— Как тогава хората познават лечителя, когато им потрябва?
Айла не се беше замисляла за това. Направи пауза, за да прецени какво да отговори.
— Лечителките не е необходимо да бъдат белязани. Хората ги познават. Положението на една лечителка се определя от правата, които са й дадени. Позицията й е призната от всички. Иза беше най-високопоставената жена в Клана, дори стоеше по-високо от съпругата на Брун.
Зеландони поклати глава. Нищо не разбра от обяснението на Айла.
— Може и да е така, но все пак как ги познават хората?
— По начина, по който се държи — повтори младата жена и се опита да разясни думите си: — По позите, които заема, когато се храни, по знаците, които използва, когато… говори, по сигналите, които й правят, когато се обръщат към нея.
— Не е ли твърде примитивно? С пози и знаци?
— Не и за тях. Хората от Клана общуват по този начин. Със знаци. Те не говорят с думи като нас.
— Но защо?
— Не могат. Просто не могат да произнасят звуци като нас. Използват някои от звуците, но не всички. Те общуват с помощта на ръцете и телата си.
Джондалар забеляза недоумението на майка си и на останалите. В същото време объркването на Айла все повече се засилваше. Реши, че е време да внесе малко яснота.
— Айла е била отгледана от плоскоглавци, майко — каза.
В стаята настъпи гробовна тишина.
— От плоскоглавци! Плоскоглавците са животни! — възкликна Джохаран.
— Не, не са — възрази му Джондалар.
— Разбира се, че са — настоя Фолара. — Та те не могат да говорят!
— Могат да говорят, но просто не общуват като нас — отвърна той. — Аз дори се понаучих да използвам езика им, но, разбира се, Айла го владее много по-добре. Когато каза, че съм я учил да говори, това бе самата истина. — Хвърли поглед към зеландони. — Беше забравила родния си език още като дете, тъй като откакто я беше открил Кланът, общуваше само на техния език. Кланът се състои от плоскоглавци. Самите те наричат, себе си Клан.
— Как биха могли да се наричат така, като общуват само с ръце? — попита Фолара.
— Знаят малко думи — намеси се Айла. — Просто не могат да произнасят всички звуци. Дори не чуват всичките звуци, които ние произвеждаме. Биха могли да ги разберат, ако бяха привиквали от малки, но като възрастни е трудно да го сторят. — Тя се сети за Ридаг. Той разбираше всичко, което му се казваше, дори и да не можеше да го повтори.
— Е, не знаех, че се обръщат един към друг по име — каза Мартона. — Тогава как ти общуваше с Айла, Джондалар?
— Отначало не можехме — отвърна той. — Разбира се, не ни беше необходимо. Айла знаеше какво да прави. Аз бях ранен и тя се грижеше за мен.
— Искаш да ми кажеш, Джондалар, че плоскоглавците са я научили да лекува рани от пещерни лъвове? — попита недоверчиво зеландони.
Вместо него отговори Айла:
— Казах ви, че Иза беше от рода на най-уважаваните лечителки в Клана. Тя ме научи.
— Трудно ми е да повярвам, че съществуват интелигентни и разумни плоскоглави същества.
— На мен не — обади се Уиламар.
Всички се обърнаха към майстора-търговец.
— Не мисля, че са животни. Виждал съм доста от тях по време на моите пътувания.