Айла знаеше, че разказвачите вече са започнали да плетат истории за животните от Деветата пещера на зеландониите. Понякога разказваха за това колко полезни могат да бъдат те — как конете носели тежки товари, а Вълчо им помагал в лова. Имаше дори истории за това как Айла открила новата пещера благодарение на Вълчо.
Това, което направи впечатление на русокосата жена, беше, че почти във всяка песен или предание имаше свръхестествен елемент — Вълчо ловуваше не защото тя го бе научила, а защото между тях имаше някаква специална връзка. Това не беше лъжа — Айла наистина усещаше дълбока връзка между себе си и четириногите си приятели, но не това бе причината, поради която й помагаха. Най-интересна бе историята за вълка, който обичал жената — в нея ставаше дума за мъж, който се превърнал във вълк по време на странстванията си из света на духовете, ала забравил да се преобрази отново в човек, когато се завърнал в нашия свят.
Правдиви или не, тези истории вече се разказваха и преразказваха и не след дълго щяха да се слеят с легендите и преданията на зеландонийците. Някои разказвачи съчиниха още истории за животни, отгледани от хората, а други пък си измислиха такива за хора, които бяха отгледани от животни и се превръщаха в животински духове, помагащи на хората. Благодарение на всички тези прояви на народното творчество бъдещите поколения щяха да научат, че животните не служат само за лов, а могат да бъдат дресирани и опитомени и да помагат на хората.
— Вълчо ще бъде добре при фолара — каза Джондалар. — Вече се държи добре с гостите, но пък и гостите научиха, че в лагера на Деветата пещера има някой, който веднага узнава за тяхното идване. Едва ли ще се нахвърли на някого — отбеляза той. — И двамата прекрасно знаем защо се държа така с Палидар. Мисля, че няма смисъл да го взимаме на срещата — според мен там само ще се раздразни. Той никак не обича да гледа как хората крещят, особено ако и ти си там и си помисли, че си в опасност.
— Кой ще бъде там? — попита русокосата жена.
— Предимно вождове и зеландони — отвърна мъжът й, — както и тези, които се изказаха срещу Екозар.
— Което означава Брукевал, Ларамар и Марона — заключи тя. — Никой от тях не ни е приятел.
— Всъщност положението е още по-лошо — засмя се Джондалар. — Зеландони на Петата пещера и Мадроман, нейният послушник, който определено не е сред най-добрите ми приятели, също ще са там. Както и Денана от Двайсет и деветата пещера, въпреки че не съм сигурен поради каква причина и тя е тръгнала да се оплаква.
— Според мен не й харесва животните да живеят сред хората — предположи жена му. — Помниш ли, че когато се отбихме при тях по пътя за насам, тя твърдо отказа да допусне животните в заслона й?
Съпругът й кимна.
Когато стигнаха до шатрата, завесата се отдръпна, преди някой да успее да обяви пристигането им, и набързо ги въведоха вътре. Докато прекрачваше прага, Айла се зачуди как ставаше така, че винаги предусещаха появата й — без значение дали я очакваха или не.
— Запозна ли се вече с най-новия член на Деветата пещера? — попита Първата, обръщайки се към една симпатична жена. Тя обаче имаше изключително твърд характер.
— Бях на представянето й, естествено, както и на брачната й церемония, ала не сме се запознавали лично — отвърна жената.
— Това е Айла от Деветата пещера на зеландониите, омъжена за Джондалар от Деветата пещера на зеландониите, син на Мартона, бивш вожд на Деветата пещера, някога известна като Айла от мамутоите, член на Лъвския бивак, дъщеря на огнището на Мамут, избрана от Духа на Пещерния лъв и закриляна от Пещерната мечка — изреди Първата сред служителите на Майката.
— Айла, това е зеландони на Двайсет и деветата пещера.
Русокосата жена я поздрави, изненадана от краткото представяне. От друга страна, тук имаше всичко необходимо. Тя се бе отказала от своята идентичност, за да се превърне в зеландони на Двайсет и деветата пещера. Ако поискаше, представянето й можеше да засегне и човека, който беше преди — включително и истинското й име, и по-важните й роднински връзки, — но в случая беше излишно. Айла се замисли над собствените си имена и родствени връзки. Хареса й начинът, по който я представи Първата. Вече беше Айла от зеландониите и съпруга на Джондалар, ала преди бе Айла от мамутоите и не бе изгубила родството си с тях. Хареса й, когато чу и че е „избрана от Духа на Пещерния лъв и закриляна от Пещерната мечка“ — тотемът й и връзката й с Клана бяха изключително важни за нея. Е, искаше й се в името й да присъства и „майка на Дърк от Клана“, ала като си припомни смута, предизвикан от появата на Екозар на брачната церемония, си помисли, че едва ли някога щеше да каже на зеландони за първородния си син.