Тя ги остави да помислят за известно време, след което продължи:
— Всъщност ако помислите трезво по въпроса, ще видите, че Майката не е отвратена от тях, нито пък иска ние да се отвращаваме от тях или да ги смятаме за изроди. Те са деца на Майката, също както и ние. Кой в крайна сметка избира духа на мъжа, който да се смеси с духа на жената? Вярно, че не се случва често, но ако понякога Майката реши да създаде нов живот чрез смесването на елана на плоскоглавец с елана на зеландониец, това е Нейният избор. Екозар не е изрод. Той е роден от жена като всички нас. Фактът, че майка му е била жена от Клана, не променя обстоятелството, че е дете на Великата майка. Щом той и Джоплая са се избрали един друг и Дони е доволна, значи и ние трябва да бъдем доволни. Сред присъстващите отново се разнесе ропот на недоволство, ала Първата не чу никакви конкретни възражения и реши да продължи.
— Другата причина да се съберем тук е защото Джохаран иска да поговорим за тези, които наричаме плоскоглавци, но си мисля, че първо трябва да научим повече за тях от човек, който ги познава. Айла е била отгледана от тези същества и за нея те са „хората от Клана“. Айла, ще дойдеш ли тук да ни разкажеш за тях?
Русокосата жена се изправи и се доближи до Първата. Стомахът й се бе стегнал на топка, а гърлото й беше пресъхнало. Тя не беше свикнала да говори пред толкова много хора и не знаеше откъде да започне, което ужасно я притесняваше.
— Мисля, че бях на пет години или някъде толкова, когато изгубих семейството си — поде нерешително тя, връщайки се към отдавна отминалото време. — Не си спомням точно какво се случи, ала съм сигурна, че имаше земетресение и те загинаха. Предполагам, че известно време съм се скитала сама, като едва ли съм имала представа накъде отивам и какво точно търся. Не мога да кажа колко време съм прекарала така, когато ме нападна един пещерен лъв. Мисля, че се скрих в някаква малка пещера — много малка, защото пещерният лъв се опита да влезе вътре, но не можа. Той се помъчи да ме достигне с лапата си, при което ноктите му одраха крака ми. Все още нося тези белези — четири резки на крака си. После си спомням как отварям очи и виждам Иза — една жена от онези, които наричате „плоскоглавци“. Започнах да пищя, а тя веднага ме взе в прегръдките си и взе да ме люлее, докато се успокоих.
Хората веднага бяха завладени от историята на сирачето, което нямало и пет години. Айла разказа, че домът на Клана, който я беше открил, бил разрушен от същото земетресение и че те всъщност си търсели ново място за живеене, когато я били открили. Тя спомена, че така наречените „плоскоглавци“ веднага разбрали, че не е от Клана, а от другите — думата, с която наричаха хората като нея, и описа как бе осиновена от знахарката на племето и брат й Креб, който беше велик мог-ър (нещо като зеландони). Притесненията й постепенно изчезнаха и Айла заразказва спокойно и увлекателно за живота си с хората, които наричаха себе си Клана на Пещерната мечка.
Не спести нищо — нито трудностите, които имаше с Брод, който беше син на жената на вожда, нито въодушевлението й от усвояването на знахарските умения. Говореше за любовта си към Креб и Иза, за сестра й от Клана — Уба, и за любопитството, с което бе взела прашката за пръв път. Разказа как се е научила да я използва и до какви последствия бе довело това след няколко години. Поколеба се единствено, когато стигна до раждането на сина си. Въпреки всички аргументи, които Първата бе приложила в полза на твърдението, че хората от Клана са деца на Майката, лицата на присъстващите показваха, че мнението им не се беше променило. Просто бяха решили, че в настоящия момент няма никакъв смисъл да дават израз на чувствата си. Ето защо Айла си помисли, че би било най-добре да не им казва нищо за сина си.
Тя разказа как беше принудена да напусне Клана, когато Брод бе станал вожд, и въпреки че се опита да им обясни какво представляваше смъртното проклятие, прочете по лицата им, че не успяха да я разберат. Смъртното проклятие всъщност предизвикваше смъртта на отделни членове на Клана, когато биваха лишени от място, където да отидат, а близките им отказваха да приемат съществуването им. Засегна бегло времето, прекарано в долината, но описа с големи подробности живота им при мамутоите, разказвайки им за Ридаг — детето със смесени духове, което бе осиновено от Нези, жената на предводителя на Лъвския бивак.