— За разлика от Екозар той нямаше силата на мъжете от Клана и беше доста хилав, но също като тях не можеше да издава определени звуци — рече Айла. — Научих него, Нези и останалите от Лъвския бивак да общуват със знаци. Нези беше много щастлива, когато за пръв път й каза „мамо“.
Тогава Джондалар пристъпи напред и разказа как той и брат му Тонолан срещнали няколко души от Клана малко след като прекосили големия ледник на изток. Той не пропусна и знаменитата си история за рибата, която беше споделил с младежа от Клана. Завърши разказа си със срещата им с Гюбан и Йорга — как се бяха притекли на помощ на двойката и как бе „говорил“ с тях на езика на жестовете, на който Айла го беше научила.
— Ако изобщо научих нещо по време на пътешествието си — каза Джондалар, — то е, че онези, които наричаме „плоскоглавци“, са хора — интелигентни хора. Ако ги наричате животни, значи ние също сме животни. Обичаите и навиците им може да са различни, ала интелигентността им в никакъв случай не е по-малка от нашата. Просто са различни. Има много неща, които ние можем да правим, а те — не, ала нека не забравяме, че и ние не можем да правим доста от нещата, които умеят тези хора.
Сетне и Джохаран пристъпи напред и заговори за тревогите и опасенията си, а Уиламар предложи да търгуват с хората от Клана. Последваха изключително много въпроси и дискусията се проточи доста дълго. Някои не можеха да повярват на чутото, ала повечето слушаха с интерес и разбиране. Беше очевидно, че историята на Айла е истинска; и най-добрият разказвач не би могъл да измисли толкова убедително повествование. И тя показваше плоскоглавците като разумни същества, въпреки че някои отказваха да повярват в това.
— Мисля, че всички научихме доста важни неща — заяви накрая Първата сред служителите на Майката. — Оценявам желанието на Айла да дойде тук и да сподели с нас необикновените си преживявания. Тя разкри пред нас живота на хора, които може да ни изглеждат странни, ала не са могли да изоставят едно дете, което е било различно от техните рожби, и да го отгледат като свое собствено. Как бихме постъпили ние в тази ситуация? Доста от нас биха се уплашили, ако видят плоскоглавец по време на лов или някъде другаде. Мисля, че този страх вече е безпредметен — не можем да се боим от разумни същества, осиновили едно самотно и изгубено момиченце.
— Смяташ ли, че може да са взели онази жена от Деветата пещера, която изчезна преди известно време? — попита белокосата зеландони на Деветнайсетата пещера. — Ако си спомням правилно, тя беше бременна, когато се завърна. Навярно Майката е решила да я Благослови, когато е била сред плоскоглавците, и е използвала духа на някой от тях, за да…
— Не! Това не е вярно! — извика Брукевал. — Майка ми не е била изрод!
— Така е — каза Айла. — Майка ти не е била изрод. Точно това се опитваме да кажем. Никой от хората със смесени духове не е изрод!
— Майка ми не е със смесени духове — озъби се Брукевал. — Следователно не е изрод. — Той хвърли изпълнен с ненавист поглед към Айла и побърза да излезе навън.
Нямаше повече обсъждания. Хората станаха и взеха да си тръгват един по един. Първата забеляза, че преди да излезе, Марона я изгледа злобно, след което подочу как Ларамар говореше със зеландони на Петата пещера и нейния послушник Мадроман.
— Как може огнището на Джондалар да е сред първите? — попита производителят на барма. — Уж високият му статут се дължал на това, че Айла била много високопоставена сред мамутоите, но никой не знаеше, че е била отгледана от плоскоглавците. Щом те са я отгледали, значи е много повече плоскоглавка, отколкото мамутойка. А какъв е статутът на плоскоглавците? Трябва да е последна, а е сред първите. Не мисля, че това е редно.
След края на изнурителната среща, завършила с гневния изблик на Брукевал, Айла се чувстваше изцедена. Предполагаше, че сигурно е доста смущаващо да научиш, че тези, които си смятал за животни, всъщност са хора — това бе радикална промяна, а по принцип хората се бояха от промените, — ала реакцията на Брукевал доста я изплаши.
Джондалар й предложи да вземат конете и да пояздят малко, за да се разтовари след напрегнатата среща. Айла се зарадва, когато видя Вълчо отново да тича покрай тях — вече без превръзки, въпреки че раните му още не бяха напълно заздравели.
— Опитах се да не го покажа, но бях толкова бясна на всички тези хора, които се противопоставиха на брака между Джоплая и Екозар, защото майка му била от Клана — каза русокосата жена. — И въпреки че зеландони и Даланар поискаха специална среща, не мисля, че тя доведе до някакъв резултат. Мисля, че на брачната церемония някои от тях са се съгласили на този брак само защото Джоплая и Екозар не са зеландонийци. Те може и да се наричат „ланзадонийци“, но аз не виждам никаква разлика. Каква е разликата, Джондалар?