— Зеландонийците сме ние, децата на Великата Майка Земя, но такива са и ланзадонийците — рече синеокият мъж. — Значението на думата „зеландонийци“ всъщност е „деца на Земята, обитаващи югоизтока“, а на „ланзадонийци“ е „деца на Земята, обитаващи североизтока“ — обясни съпругът й.
— Защо Даланар просто не е продължил да нарича хората си зеландонийци и не е назовал пещерата си с поредната дума за броене? — попита русокосата жена.
— Не знам — вдигна рамене Джондалар. — Никога не съм го питал. Може би защото живеят толкова далеч. Според мен усеща, че въпреки всички роднински връзки някой ден ще бъдат съвсем различен народ. Сега, след като вече си имат свой зеландони — или по-скоро ланзадони, почти няма нужда да бият толкова дълъг път до Летните събори. Навярно шаманите им ще се обучават при зеландони още известно време, но в един момент ще престанат да го правят и техните ланзадони ще поемат тази функция. — Ще станат като лозадунаите — каза русокосата жена. — Езикът и обичаите им са толкова близки до тези на Зеландонийците, че не може да не са били един народ някога.
— Мисля, че си права, и може би това е една от причините да бъдем толкова добри приятели с тях.
— Чудя се преди колко време ли е станало това — замисли се Айла. — Сега се различавате по много неща — дори думите в „Песента на Майката“ не са същите. Ако Зеландонийците и ланзадонийците са един и същ народ, защо тези, които се възпротивиха на брака между Джоплая и Екозар, накрая се примириха с него? Само защото името им казва, че живеят на североизток? Не ми звучи разумно. Но като се замисля, самите им възражения не звучаха разумно.
— Не забравяй кой стои зад всичко това — напомни й синеокият мъж. — Ларамар! Защо непрекъснато създава проблеми? Та ти си направила само добрини на семейството му. Ланога те обожава и се съмнявам, че Лорала щеше да е жива без твоята намеса. Чудя се дали наистина е искрен или просто търси внимание. Съмнявам се, че някога са го канили на специална среща като тази, с толкова много високопоставени хора, сред които и Първата, които да представят проблема от всички страни. Сега, след като Ларамар опита от това, се боя, че ще продължава да създава проблеми, само и само за да получава това внимание. Не мога да разбера обаче Брукевал. Та той познава Даланар и Джоплая и дори ни се пада нещо като роднина…
— Знаеш ли какво ми каза майката на Матаган? — попита Айла. — Че Брукевал ходил в лагера на Петата пещера и се опитвал да убеждава някои хора да се противопоставят на женитбата на Джоплая. Той може да е настроен много лошо към Клана, но ако го изправиш до Екозар, веднага ще видиш приликите между двамата. Мисля, че сега ме мрази, защото казах, че майка му е родена със смесени духове, ала аз само се опитвах да кажа, че хората със смесени духове не са нито по-лоши от другите, нито са някакви изроди.
— Възможно е той да си мисли точно това и именно поради тази причина да се опитва толкова яростно да го отрече — въздъхна Джондалар. — Сигурно е ужасно да мразиш това, което си. Странно, Екозар също ненавижда Клана. Защо и двамата мразят хората, към които принадлежат?
— Навярно, защото другите ги обиждат и нараняват поради това родство, а те не могат да го скрият, тъй като наистина изглеждат различно — рече Айла. — Погледът, който ми хвърли Брукевал обаче, наистина ме изплаши. Напомни ми за Атароа. Сякаш има нещо уродливо в него — също като ръката на Ланидар, само че вътре, в самия него.
— Възможно е някой, зъл дух да е влязъл вътре в него или еланът му да е изкривен — каза синеокият мъж. — Внимавай с него, Айла. Може да се опита да ти създаде още неприятности.
ТРИЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Лятото бе в разгара си и дните ставаха все по-горещи. Поляните се обагриха в златисто, а цветята закимаха с натежалите си семенници — обещание за новия живот. Тялото на Айла също наедря и се закръгли, готвейки се за раждането на бебето й. Тя работеше заедно с Джондалар — вадеше семената на дивия овес, — когато почувства за пръв път, че бебето мърда. Русокосата жена веднага спря и притисна длан към заобления си корем.
— Добре ли си, Айла? — разтревожи се Джондалар.
— Току-що го усетих как помръдна! — възкликна тя. — Ето тук — каза тя и сложи дланта на съпруга си върху корема си. — Може би ще ритне отново!
Той почака малко, но не почувства нищо.
— Нищо не усещам — каза и в същия момент долови някакво потрепване под ръката си, досущ като малка вълничка. — Почувствах го! Почувствах бебето!