— Защо не си ни казвал досега? — попита Джохаран.
— Никога не е ставало дума. Никой не ме е питал, а и аз не се бях замислял над това.
— Какво те накара да си промениш мнението за тях, Уиламар? — попита зеландони. Това променяше нещата. Трябваше да поумува върху странната мисъл, която Джондалар и чужденката изложиха.
— Нека помисля малко. Първият път, когато започнах да се съмнявам, че са обикновени животни, беше преди много години — започна той. — Пътувах сам, на югозапад оттук. Времето бързо се промени, внезапно стана много студено и аз бързах да се прибера у дома. Продължих да вървя, докато почти се стъмни, и останах да лагерувам до един малък поток. Възнамерявах да го прекося на сутринта. Когато се събудих, открих, че съм нощувал точно до група плоскоглавци. Всъщност доста се изплаших — нали знаете какво се говори за тях. Затова ги наблюдавах, за да съм в готов, в случай че решат да ме нападнат или да ме преследват.
— Какво направиха? — попита Джохаран.
— Нищо. Устроиха си лагер като всички останали. Бяха разбрали за присъствието ми, но тъй като бях сам, не представлявах опасност за тях. А и те, изглежда, за никъде не бързаха. Свариха си вода и си стоплиха нещо за ядене. Навиха палатките си — различни от нашите, по-ниски и по-трудни за откриване — опаковаха ги и ги сложиха на гърбовете си, след което потеглиха в бърз бяг.
— Сред тях имаше ли жени? — попита Айла.
— Беше доста студено и всички бяха с дебели дрехи. През лятото ходят оскъдно облечени, а през зимата рядко могат да бъдат видени, тъй като не пътуват много.
— Прав си, не обичат да се отдалечават твърде много от дома си, когато е студено или има сняг — съгласи се тя.
— Повечето бяха с бради, но не видях дали всички имаха — продължи Уиламар.
— Младите мъже са без бради. Забеляза ли дали някой от тях носеше кошница на гърба си?
— Май, че не.
— Жените от Клана не ходят на лов, но когато мъжете тръгват на дълго пътуване, жените често ги придружават, за да сушат месото и да го носят. Вероятно си видял група, отиваща на лов недалеч от основния им лагер — поясни Айла.
— Ти същото ли си правила? — попита Фолара. — Ходила ли си на далечни пътувания, за да ловуваш?
— Да, дори веднъж ходих на лов за мамут. Но не участвах в самия лов.
Джондалар забеляза, че слушателите й no-скоро са обзети от любопитство, отколкото да са изпълнени с подозрение и недоверие към нея. Макар и да предполагаше, че доста хора ще проявят нетърпимост към Айла, поне най-близките му роднини, изглежда, имаха желание да научат повече неща за плоскоглавците… за Клана.
— Джохаран, радвам се, че стана въпрос за това, защото така или иначе исках да говоря с теб — каза Джондалар. — Трябва да знаеш, че по пътя ни насам срещнахме една двойка от Клана. Точно преди да се качим върху ледниковото плато на изток. Те ни казаха, че няколко Клана възнамеряват да се съберат заедно и да разговарят за нас. За проблемите, които имат с нас. Те ни наричат другите.
— Трудно ми е да повярвам, че изобщо биха могли да ни наричат по някакъв начин, да не говорим, че провеждат някакви срещи.
— Е, ще трябва да повярваш, защото в противен случай ще си имаме неприятности.
Няколко души заговориха едновременно:
— Какво искаш да кажеш?
— Какви неприятности?
— Знам за една случка в района на лозадунаи. Банда млади разбойници от няколко пещери започнали да дразнят плоскоглавците — хората от Клана. Доколкото разбрах, преди няколко години те се захванали с един от тях, но с мъжете от Клана не можеш просто ей-така да се закачаш. Те са умни и силни. Неколцина от тези млади мъже разбрали това, когато един или двама били хванати. Тогава насочили вниманието си към жените. Жените от Клана обикновено не се бият и затова можели лесно да бъдат победени. За да направят нещата по-забавни и интересни, разбойниците започнали да насилват жените за… ами, не бих го нарекъл точно наслади…
— Какво? — попита Джохаран.
— Добре ме чу.
— Велика майко! — изрече зеландони.
— Това е ужасно! — каза в същото време Мартона.
— Колко противно! — извика Фолара и сбърчи нос от отвращение.
— Омерзително! — отсече Уиламар.
— И те мислят така — каза Джондалар. — Не смятат да се примиряват повече с подобни неща и щом измислят какво да правят, няма да търпят и нас. Верни ли са слуховете, че някога тези пещери са принадлежали на тях? Ами ако решат да си ги поискат обратно?
— Това са слухове, Джондалар. Нищо в Историите или в Старите легенди не го потвърждава — каза зеландони. — В тях се споменава само за мечките.