Айла не каза нищо, но смяташе, че слуховете са верни.
— Така или иначе нищо няма да получат — обади се Джохаран. — Това е нашият дом, земята на зеландониите.
— Но има и нещо друго, което би могло да ни е полезно. Според Губан — така се казваше този човек…
— Те имат имена? — прекъсна го Джохаран.
— Разбира се — отвърна Айла. — Също като хората от моя Клан. Той се казваше Губан, а тя — Йорга. — Изрече имената с произношението на Клана — с гърлени и дълбоки звуци.
Джондалар се усмихна. „Направи го нарочно“ — каза си той.
„Ако те говорят така, определено се сещам откъде идва акцентът й — помисли си зеландони. — Сигурно казва истината. Била е отгледана от тях. Но дали наистина е научила лечебните си познания от тях?“
— Исках да кажа, Джохаран, че Губан ми спомена за някакви хора, не знам от кои пещери, които потърсили контакт с някои Кланове с мисълта да установят търговски връзки.
— Търговия! С плоскоглавци! — възкликна Джохаран.
— Защо не? — обади се Уиламар. — Мисля, че това би могло да се окаже интересно. Зависи какво могат да предложат за търгуване, разбира се.
— Типична позиция на търговец — заключи Джондалар.
— Като стана дума за търговия, какво смятат да направят лозадунаите с тези млади мъже? — попита Уиламар. — Нали и ние търгуваме с тях! Не бих искал някой от търговските ни кервани да се натъкне на група плоскоглавци, жадуващи за мъст, докато се спуска от другата страна на ледника.
— Когато ние…, когато аз чух за пръв път за тях преди пет години, не предприеха нищо — поправи се Джондалар, за да не напомня на близките си за трагичната съдба на Тонолан. — Знаеха, че се вършат подобни неща. Някои от тях го наричаха „буйно поведение“, но Ладуни много се разстрои. После стана още по-лошо. На връщане се отбихме на гости при лозадунаите. Мъжете от Клана бяха започнали да придружават жените си, за да ги пазят, докато те събират храна. „Буйните“ младежи нямаха намерение да провокират мъжете от Клана и затова нападнаха една млада жена от пещерата на ладуни. Всичките я насилиха наведнъж… точно преди първите обреди.
— О, не! Как са могли, Джонде? — попита Фолара и избухна в сълзи.
— О, недра на Великата майка! — извика Джохаран.
— Точно там би трябвало да ги пратят! — добави Уиламар.
— Това е чудовищно! Дори не бих могла да си представя достатъчно сурово наказание за подобно деяние! — изсумтя зеландони.
Мартона не знаеше какво да каже. Бе обгърнала гърдите си с ръка и изглеждаше ужасена.
Айла съчувстваше на младата жена, която бе нападната. Тя се опита да сдържи гнева си, но не можеше да не й направи впечатление как роднините на Джондалар се бяха обединили срещу подобна жестокост. Но те бяха реагирали по-остро на вестта, че е била нападната жена от другите, отколкото на това, че са били поругавани жени от Клана. Ставаше ли въпрос за жените от Клана, бяха потресени, но щом се отнасяше за една от тях, направо побесняваха.
Точно това й даде да разбере каква огромна пропаст разделя двата народа. После се запита как ли биха реагирали, ако някоя банда от Клана…, ако някакви плоскоглавци бяха извършили подобно злодеяние спрямо жени от зеландониите.
— Сега лозадунаите със сигурност ще предприемат мерки срещу тези мъже — поясни Джондалар. — Майката на младата жена настояваше за кръвна разплата срещу пещерата на водача на тези пропаднали мъже.
— А-а, това са лоши новини. Много трудна ситуация за вождовете — обади се Мартона.
— Има право да иска мъст! — заяви Фолара.
— Да, разбира се, че има право — отвърна Мартона. — Но после един или друг род ще тръгне да се съпротивлява. Или дори цялата пещера, а това ще доведе до сблъсъци. Може някой да бъде убит и после друг да иска да мъсти за него. Кой знае как ще свърши всичко. Какво мислят да правят, Джондалар?
— Няколко вождове от пещерата са изпратили куриери с послания. Мнозина от тях се събрали и разговаряли. Споразумели се да изпратят преследвачи, които да открият младежите. После ще ги издебнат поотделно и всяка пещера ще се разправя поотделно със своя представител. Виновните ще бъдат сурово наказани, но ще им се даде и възможност за разкаяние — обясни той.
— Според мен планът е добър, особено, ако всички се съгласят с него, включително и пещерата на подстрекателя — каза Джохаран. — Стига младите мъже да се предадат мирно, когато ги открият…
— Не знам за водача им, но мисля, че останалите членове на бандата искат да се върнат у дома, тъй че според мен ще се съгласят на всичко. Когато ги видях, бяха гладни, измръзнали и мръсни и изобщо не бяха доволни от начина си на живот — продължи Джондалар.