— Какво прави? — попита Фолара. Тя също още не се беше запознала с него. — Досега използваше зъбите само когато е с Айла.
— Не мога да кажа със сигурност — отвърна загрижен Джондалар.
Зеландони погледна строго към Вълчо и той я пусна.
— Нарани ли те? — попита Фолара. — Защо го направи?
— Не, разбира се, че не ме нарани. Стори го, за да ми покаже, че няма защо да се страхувам от него — отвърна зеландони, но не го погали. — Разбираме се добре. — После погледна към Айла и се замисли. — И имаме да научим много един за друг.
— Да, така е. Нямам нищо против — отвърна Айла.
— Вълчо трябва да се запознае и с Фолара — каза Джондалар. — Ела тук, Вълчо, ела да се запознаеш със сестра ми.
Хищникът реагира на игривия тон на гласа му и се втурна към него.
— Това е Фолара, Вълчо — каза младият мъж. Сестра му бързо се увери колко е забавно да гали и чеше вълка.
— Сега е мой ред — намеси се Айла. — Искам да ме представите на Уиламар и зеландони, макар че вече си поговорихме.
Мартона пристъпи напред.
— Разбира се. Забравих, че не те представих официално на тях. Айла запознай се с Уиламар, признат пътешественик и търговец на Деветата пещера на зеландониите, съпруг на Мартона и баща на Фолара, благословена от Дони. — После се обърна към Уиламар: — Уиламар, моля, приветствай Айла от Лъвския бивак на мамутоите, дъщеря на огнището на Мамут, избрана от духа на пещерния лъв, закриляна от пещерната мечка и майка на Вълчо и два коня — добави накрая.
След случките и историите, които Айла им разказа преди малко, роднините на Джондалар разбраха значението на нейните имена и връзки по-добре и я опознаха по-пълно. Тя вече не беше странната чужденка. Уиламар и Айла си стиснаха ръцете и се поздравиха в името на Майката с обичайните фрази, използвани в случаите на запознанство. Айла бе забелязала, че хората рядко произнасяха имената и титлите съвсем точно и често добавяха свои собствени детайли.
— Ще чакам с нетърпение да се запозная с конете. И ще взема да добавя „избран от Царския орел“ към името си. В края на краищата това е моят тотем — каза Уиламар с топла усмивка. Тя също му се усмихна, широко и ослепително. „Щастлив съм, че Джондалар се върна — каза си мъжът. — Колко хубаво за Мартона, че той доведе със себе си тази жена. Това значи, че тя ще остане. Толкова красива жена. Ако са от неговия дух, как ли само ще изглеждат нейните деца!“
Джондалар реши, че трябва да представи официално Айла и зеландони една на друга.
— Айла, това е зеландони, Първа сред служителките на Великата майка, Гласът на Дони, наместничка на Благославящата дони, Дарител на помощ и лечение, помощник на Първородния наследник, духовен водач на Деветата пещера на зеландониите и приятелка на Джондалар, някога известна под името Золена. — Последните думи изрече с усмивка. Обикновено те не спадаха към титлите на шаманката.
— Зеландони, това е Айла от рода на мамутоите — започна и добави, — която, надявам се, скоро ще стане съпруга на Джондалар.
„Хубаво е, че каза «надявам се» — помисли си зеландони и пристъпи напред с протегнати ръце. — Този брак още не е одобрен.“
— Като Гласът на Дони, Великата Майка Земя, те приветствам, Айла от рода на мамутоите, дъщеря на Мамут — каза шаманката.
— В името на Мут, Майка на всички, която е и Дони, те приветствам, зеландони, Първа сред служителките на Великата Майка Земя — отвърна на свой ред Айла.
Джондалар се надяваше двете жени да станат добри приятелки. Не искаше да се превръщат във врагове.
— А сега трябва да вървя. Не възнамерявах да оставам толкова дълго — каза зеландони.
— И аз трябва да вървя — обади се Джохаран и се наведе, за да отърка бузата си в тази на майка си, след което се изправи. — Има още много да се свърши преди празненството довечера. Уиламар, утре искам да ми кажеш как е минала търговията.
След като зеландони и Джохаран си тръгнаха, Мартона попита Айла дали не иска да си почине преди тържеството.
— Толкова съм мръсна и изтощена от пътуването — отвърна младата жена. В момента най-много от всичко искам да поплувам, да се охладя и да се измия. Растат ли наоколо сапунени коренчета?
— Да. Джондалар, заведи я зад голямата скала нагоре по течението на реката, близо до Гористата речна долина. Нали знаеш къде се намира това място?
— Да, знам. Конете на Айла са в Гористата речна долина. Ела, ще ти покажа. Идеята за плуването ми е добра. — Джондалар прегърна Мартона. — Хубаво е да съм отново у дома, майко. Мисля, че вече не ми се пътешества на такива дълги разстояния.
ПЕТА ГЛАВА
— Искам да си взема гребена и мисля, че са ми останали малко сушени цветчета, за да си измия косата — каза Айла и отвори пътните си торби. — Също и велурената кожа от антилопа на Рошарио, за да я изсуша с нея — добави и извади от торбата споменатите неща.