Долината на притока, оградена от дясната страна с варовикови скали и със стръмни хълмове отляво, не беше като другите открити тревисти равнини покрай основната река и другите притоци. Тя беше гъсто обрасла с дървета и растения, особено нагоре по течението. За разлика от повечето открити местности горите не бяха много посещавани от ловци, защото ловът в тях не беше лесен. По-трудно можеха да се видят животните, които използваха дърветата и храстите, за да се скрият от преследвачите си. А и видовете, които се движеха на стада, предпочитаха долините с просторни ливади. От друга страна, долината осигуряваше дървен материал за строителство, сечива и огън. Хората също така беряха плодове, лешници и няколко други растения, които се използваха за храна и други полезни цели. Ловяха, и малки животни, които попадаха в клопките и капаните. В сравнително бедната на дървета земя никой не подценяваше предимствата на долината на Горската река.
При северозападния край на терасата на Деветата пещера, от която имаше изглед към долините на двете реки.
Айла забеляза останките от очевидно голямо огнище. Досега това не й бе направило впечатление, тъй като внимаваше да следва пътеката към ливадата с конете.
— Защо има толкова голямо огнище на ръба на терасата, Джондалар? Сигурно не се използва за топлене. За готвене ли е?
— Това е сигнален огън — обясни мъжът. — Големият огън може да бъде видян на доста голямо разстояние. Изпращаме съобщения до другите пещери с огньове и те ни отговарят по същия начин.
— Какви съобщения?
— Най-различни. Най-често се използват, когато се местят стадата. Така уведомяваме ловците къде се намира дивечът. Понякога се използват, за да се обяви провеждането на събор или някаква друга голяма среща.
— Но как човек разбира какво означава огънят?
— Обикновено кодът се уговаря предварително, особено, когато е миграционният сезон за животинските стада и се организира ловуване. Съществуват и сигнали, които означават, че някой се нуждае от помощ. Всеки път, когато хората видят огън, те знаят какво означава той. Ако не знаят, изпращат куриер, за да разбере поводът.
— Много умна идея. Нещо като знаците и сигналите на Клана, нали? Общуване без думи.
— Никога не съм се замислял за това, но май си права.
Джондалар ги поведе обратно по друг път. Той се насочи към Речната долина по друга пътека, която пресичаше на зигзаг стръмния склон. После зави надясно през тревата и храсталака. Излязоха на десния бряг на реката и прекосиха напряко през долината на Горската река към ливадата на конете.
Айла се чувстваше лека и отпусната, но радостното усещане за свобода, съпътствало я на идване, беше изчезнало. Макар че досега се беше запознала все с приятни хора, довечера предстоеше голямото празненство и не й се нравеше, че ще трябва да се среща с всичките членове на Деветата пещера на зеландониите. Не беше свикнала с присъствието на толкова много хора.
Оставиха Уини и Рейсър на зелената поляна и откриха едно място, където растяха треви за миене. Айла не беше виждала досега точно от този вид. Внимателно ги огледа, отбеляза си приликите и разликите и се постара да ги запомни.
Вълчо скочи при тях в реката, но не остана дълго, след като престанаха да му обръщат внимание. След като плуваха продължително време, за да отмият от телата си мръсотията от пътуването, те използваха като сапун растението и се натъркаха с него. После се изплакнаха и се избърсаха със сухи кожи. Проснаха ги върху тревата и легнаха върху тях, за да се изсушат окончателно на слънцето. Айла взе гребена с четири дълги зъба, изсечен от слонова кост, който й беше подарък от една нейна приятелка от мамутоите — Диджи. Когато започна да разресва косата си, Джондалар я спря и каза:
— Нека ти помогна.
Много му харесваше да върши това след къпане. Доставяше му удоволствие да докосва гъстата й коса. А така и тя се чувстваше поласкана.
— Харесвам майка ти и сестра ти — каза Айла, седнала с гръб към него, докато той я решеше. — И Уиламар също.
— И те те харесват.
— Джохаран ми се струва добър водач. Знаеш ли, че с брат ти имате много сходни бръчки на челото, когато се мръщите? Той много ми прилича на теб, нямаше как да не го харесам.
— Беше очарован от пленителната ти усмивка. Както и аз, когато те срещнах за пръв път.