— Исках да ти кажа нещо, Айла — започна Марона. — Не знам дали Джондалар ти е споменавал, но двамата бяхме сгодени, преди той да тръгне на продължителното пътешествие. Както може би предполагаш, не бях много щастлива от решението му.
Джондалар искаше да предотврати приказките, които със сигурност щяха да последват.
— Но това беше в миналото — продължи Марона. — Честно казано, не се бях сещала за него от години, докато не пристигна вчера. Другите обаче може би не са го забравили и някои от тях ще искат да си поговорят. Исках да им дам тема за размисъл, да им покажа, че мога подобаващо да те посрещна. — Тя посочи към приятелките си. — Възнамерявахме да отидем в стаята ми и да се приготвим за приветственото празненство довечера. Мислехме, че ще искаш да се присъединиш към нас, Айла. Братовчедка ми Уилопа вече е там. Помниш ли Уилопа, Джондалар? Мислех си, че така ще можеш да се запознаеш с някои от жените преди церемонията, Айла.
Айла усети известно напрежение сред присъстващите. Особено между Джондалар и Марона. Но при тези обстоятелства това не беше никак чудно. Той й беше разказвал за Марона, както и че са били почти сгодени, когато е тръгнал на път. Русокосата жена си представяше как би се чувствала на нейно място. Но Марона се отнесе искрено с нея и тя имаше намерение да се възползва от поканата й.
Липсваха й приятелките. Когато бе девойка, почти не познаваше други жени. Уба, истинската дъщеря на Иза, й беше като сестра, но тя беше много по-млада. Макар че Айла беше възпитавана да уважава всички жени от клана на Брун, все пак съществуваше известна разлика. Колкото и да се стараеше да бъде прилежна жена от Клана, някои неща не можеше да промени каквото и да правеше. Докато не отиде да живее при мамутоите и не се запозна с Диджи. Тогава оцени колко е хубаво да имаш приятел на твоята възраст, с когото да споделяш мислите и чувствата си. После й липсваха Диджи и Толи от рода шарамудоите, с която Айла се беше сприятелила и която щеше да помни винаги.
— Благодаря ти, Марона. Ще ми е приятно да дойда с вас. Имам само тази дреха за довечера — каза и си облече набързо семплата и износена от пътуването рокля. — Но Мартона и Фолара ще ми помогнат да си ушия дрехи. Много бих искала да видя какви дрехи носите тук.
— Мисля, че ще можем да ти дадем няколко неща като подарък — отвърна Марона.
— Ще вземеш ли кожата за сушене с теб, Джондалар? — попита го Айла.
— Разбира се. — Той я притисна до себе си и отърка бузата си в нейната, след което четирите жени тръгнаха сами.
Джондалар ги гледа как се отдалечават и притеснението му се засили. Макар че не беше поискал от Марона официално да стане негова съпруга, беше я накарал да повярва, че ще се съберат през летния брачен период, преди да замине, и тя си беше правила съответните планове за двамата. Вместо това той се бе отправил с брат си на дългото пътешествие, без да я предупреди. Сигурно й е било много трудно.
Не я обичаше. Безспорно беше красива. Повечето мъже я смятаха за най-красивата и желаната по време на Летните събори. И макар че не беше напълно съгласен с тяхното мнение, тя определено бе доста добра, когато ставаше въпрос за споделянето на дара на Дони — насладата. Просто не беше жената, която желаеше най-много.
Хората обаче твърдяха, че двамата са създадени един за друг, че изглеждат много добре заедно, и всички очакваха да се оженят. Малко или много и той го очакваше. Даваше си сметка, че иска да сподели домашното си огнище с жена и някой ден да имат деца. И тъй като не можеше да има Золена, на нейно място можеше да е Марона.
Не искаше да си го признава, но почувства облекчение, когато тръгна с Тонолан на пътешествието. Тогава това беше най-лесният начин да прекрати ангажимента си към нея. Сигурен беше, че тя ще си намери някой друг. Сега разбра, че е намерила такъв, но бракът им не е продължил дълго. Очакваше да я намери задомена и с деца. Марона не каза нищо за деца, което беше изненадващо.
Джондалар изобщо не предполагаше, че ще я види отново, когато се завърне. Тя все още беше красива жена, но имаше буен нрав. Можеше да бъде много отмъстителна и зла. Джондалар сбърчи чело, докато проследяваше с поглед как Айла и трите жени вървяха към Деветата пещера.
ШЕСТА ГЛАВА
Вълчо видя Айла да върви по пътеката през конската ливада заедно с трите жени и се затича към нея. Лорава изпищя при вида на едрия хищник, Портула зяпна изненадано и се огледа панически накъде да побегне, Марона пребледня от страх. Щом Айла видя това, направи знак на вълка да остане на мястото си.