Джондалар й бе показал как да вземе правоъгълно парче мека кожа, да го постави между краката си и да го завърже около кръста си. Висящите дълги краища даваха приликата с пола. Тази на Марона беше с ресни отпред и отзад. Дългите й, красиво оформени крака, бяха оголени отстрани. Ресните се поклащаха, когато Марона се движеше. Айла си каза, че дрехите й не са за нея, сякаш са били изработени за дете, а не за жена. И въпреки това беше убедена, че светлокосата жена нарочно е избрала този начин на обличане.
— Хайде, пробвай някои — каза Марона. — А после ще оправим и косата ти. Искаме вечерта да бъде много специална за теб.
— Всички тези неща ми се струват толкова големи и тежки — отвърна Айла. — Няма ли да ми е много топло с тях?
— Вечер застудява — намеси се Уилопа. — А и тези дрехи са широки.
— Ето, опитай тази. — Марона взе една туника. — Ще ти покажем как се носи.
Айла свали туниката си, после кесията с амулета от врата си и се остави да я облекат в другата туника. Макар че беше най-висока от всички, дрехата увисна до коленете й, а ръкавите почти закриха пръстите на ръцете й.
— Много е голяма — каза. Не видя къде е отишла Лорава, но й се стори, че чува някакъв приглушен шум отзад.
— Не, не е — отвърна Уилопа и широко се усмихна. — Просто ти трябва колан, а ръкавите можеш да ги навиеш. Като мен, виждаш ли? Портула, донеси ми колана.
Пълната жена донесе колана, но вече не се усмихваше, за разлика от Марона и братовчедка й. Марона взе колана и го уви около Айла.
— Завържи го ниско, ето така, около бедрата, и спусни блузата отгоре. Ресните се спускат надолу.
Айла обаче продължи да си мисли, че дрехите й са прекалено големи.
— Не, мисля, че не са моя размер. Наистина са много големи. А и виж тези панталони. — Тя взе един чифт от леглото. — Крачолите са много по-дълги — рече и свали туниката.
— Права си — съгласи се Марона. — Пробвай друга. Избраха й друг тоалет, малко по-тесен и дискретно украсен с мъниста от слонова кост и миди.
— Много е красива — каза Айла, загледана в туниката. — Прекалено красива…
Лорава изсумтя някак странно и чужденката се обърна към нея, но тя извърна поглед настрани.
— Освен това е много тежка и също ми е доста голяма — завърши и свали и тази туника.
— Сигурно ти се струват много големи, защото не си свикнала да носиш зеландонийски дрехи — каза Марона и се намръщи. После изведнъж на лицето й се появи самодоволна усмивка. — Но може би си права. Почакай тук. Мисля, че ще ти намеря нещо, което ще ти стои идеално. Току-що го направихме. — Излезе от спалнята и отиде в другата стая. След малко се върна с други дрехи.
Те бяха много по-малки и по-леки. Айла ги пробва. Тесните панталони стигаха до половината на прасеца, но на кръста й стояха добре. Горнището представляваше туника без ръкави с дълбоко V-образно деколте, с тънки кожени връзки. Беше малко тясно, но с разхлабени връзки не й стоеше чак толкова лошо.
За разлика от другите тоалети този беше много семпъл и без декорации, изработен от много мека животинска кожа, която галеше нейната.
— Много е удобно — със задоволство отбеляза тя.
— Имам нещо, което ще стои идеално. — Марона и извади колан, изтъкан от влакна в различни цветове, изобразяващи чудати рисунки.
— Красиво изработен е и е много интересен — отбеляза Айла, докато другата жена й помагаше да го завърже на кръста. — Този ще стане. Благодаря за подаръка. — Тя си сложи амулета и сгъна старите си дрехи.
Лорава се подхили и изкашля.
— Трябва да пийна вода — каза и изскочи от стаята.
— Сега трябва да оправим косата ти — намеси се Уилопа, която продължаваше да се усмихва широко.
— После аз ще ти украся лицето — добави Марона.
— Ти обеща да направиш и моята коса, Уилопа — обади се Портула.
— Мен също трябва да ме украсиш, Марона — добави Лорава от вратата на стаята.
— Само ако ти е минала кашлицата — отсече тя и изгледа сурово приятелката си.
Докато Уилопа разресваше и се суетеше с косата й, Айла с интерес наблюдаваше как Марона украсява лицата на двете жени. Тя използваше втвърдени мазнини, смесени със ситен прах в червено и жълто, с които намаза устните, скулите и челото. С друга мазна смес с черен въглен подчерта очите им. После с по-ярки тонове на същите цветове нарисува чудновати точки, извити линии и различни форми по лицата им. Този вид украса напомни на Айла за татуировките, които бе виждала по лицата на други хора.