Айла улови с крайчеца на окото си познато движение, докато вървеше напред. Вълчо тичаше към нея. Когато се приближи, тя му направи знак и той скочи и гальовно сложи лапи на рамената й. После облиза врата й и нежно го захапа. Тълпата реагира бурно и се развълнува. Айла го накара да слезе от нея и да я следва плътно, както го беше учила по време на Летния събор на рода мамутои.
Докато се движеше из човешкото множество, нещо в походката и решителният й, предизвикателен израз (както и в походката на Вълчо) накараха присмиващите се да станат сериозни.
Тя стигна до средата на групата от познати й хора. Уиламар, Джохаран и зеландони я поздравиха. Тя се обърна и видя Джондалар, който беше точно зад нея, следван от Фолара и Мартона.
— Не съм се запознала с някои от присъстващите. Ще ме представиш ли, Джондалар? — попита Айла.
Джохаран пристъпи напред вместо него.
— Айла от Лъвския бивак на мамутоите, дъщеря на домашното огнище на Мамут, избрана от духа на Пещерния лъв и закриляна от духа на Пещерната мечка… приятелка на конете и вълка, това е съпругата ми Пролева от Деветата пещера на зеландониите, дъщеря на…
Уиламар се усмихна заради прекалено формалното представяне, но въпреки това в изражението на лицето му нямаше нищо подигравателно. Мартона, още по-изумена, с голям интерес наблюдаваше жената, която синът й беше довел. Двете със зеландони се спогледаха и разбиращо си кимнаха. Щяха да обсъдят случая по-късно.
Мнозина от хората направо я изяждаха с погледите си — особено мъжете, които започнаха да забелязват колко добре прилягат дрехите и коланът на чужденката, макар и да имаха друго предназначение. Айла беше пътувала през цялата година — било пеша, било яздейки кон — и мускулите й бяха твърди. Тясно прилепналото момчешко зимно облекло подчертаваше стройното й, мускулесто и добре оформено тяло. И тъй като не можа да завърже връзките на твърдите си, но доста пищни гърди, деколтето разкриваше бюста й — някак си по-привлекателен от голите гърди, които бяха свикнали да виждат. Панталоните й подчертаваха дългите й красиви крака и закръглените й бедра. А коланът, каквото и да символизираше, подчертаваше талията й, съвсем леко налята от бременността.
Върху Айла тези дрехи придобиха ново значение. Макар че повечето от жените бяха с боядисани и украсени лица, липсата на бои само подчертаваше естествената й хубост. Дългата й коса, пусната свободно, уловила блясъка на последните слънчеви лъчи за деня, излъчваше чувственост в контраст с добре подредените фризури на другите жени. Тя изглеждаше млада и напомняше на възрастните мъже за собствената им младост, както и за първото им пробуждане за даровете на насладата от Великата Майка Земя. Караше ги да мечтаят отново да са млади и Айла да бъде тяхната жена-донии.
Всички бързо забравиха за странните й дрехи. Те дори бяха приети за що-годе прилични за красивата чужденка с нисък тембър и екзотичен акцент. Облеклото й не беше по-странно от способността й да контролира конете и вълка.
Джондалар забеляза, че хората гледат Айла, и ги чу да споменават името й в разговорите си. Един мъж каза:
— Джондалар е довел у дома си забележително красива жена.
— Той друга не би довел — отвърна му женски глас. — Но трябва да се признае, че тя има кураж и силна воля. С удоволствие бих я опознала по-добре.
При тези коментари той отново погледна към Айла. Много малко жени можеха да се похвалят с такива съвършени форми, особено пък жени на нейната възраст, които бяха раждали и коремните им мускули се бяха отпуснали. Съвсем малко биха избрали толкова тесен тоалет, дори и да беше подходящ. Повечето биха предпочели по-широки и скриващи тялото дрехи. Направо обожаваше свободно падащата й коса. „Тя е красива жена — каза си — и смела.“ Успокои се и се усмихна. Спомни си за следобедното им яздене и за спирането горе на билото. Беше много щастлив, че я има.
Марона и трите й съзаклятнички се бяха върнали в жилището, за да оправят размазалите се по лицата им бои от смеха. Възнамеряваха да се появят по-късно, облечени в най-красивите си дрехи, и да предизвикат възхищението на събралите се за тържеството.
Марона се беше преоблякла в дълга и фина пола от много мека кожа, но беше оставила горнището си. Портула бе облечена в любимия си костюм, а Лорава носеше само късата туника-рокля, но приятелките й бяха дали назаем дълга пола с ресни, няколко допълнителни огърлици и гривни. Освен това й бяха направили прическата и боядисали лицето много по-прецизно. Уилопа, която се смееше, докато сваляше украсените мъжки риза и панталони, се преоблече в красиво декорирани панталони, боядисани в оранжево-червено, и в тъмна туника с черни ресни.