Когато се приготвиха, те излязоха от къщата и заедно тръгнаха към събралите се хора на ръба на скалната тераса. Но щом зеландонийците съзряха Марона и приятелките й, те демонстративно им обърнаха гърбове и се направиха, че не ги забелязват. Зеландонийците не бяха жесток народ. Бяха се смели на чужденката само защото им се стори абсурдно възрастна жена да носи дрехи на момче и колан, символизиращ полово съзряло момче. Но повечето от тях реагираха остро на подлата подигравка. Тя се отразяваше зле на името им и сега заради Марона и приятелките й изглеждаха нелюбезни и негостоприемни в очите на Айла. Тя беше техен гост и може би съвсем скоро щеше да стане една от тях. Освен това преглътна обидата с такова достойнство, че направо бяха горди с нея.
Четирите жени забелязаха голямата тълпа, скупчила се около някого. След малко различиха в центъра на множеството Айла, все още облечена с дрехите, които й дадоха. Дори не се беше преоблякла! Марона бе потресена. Беше сигурна, че роднините на Джондалар ще й дадат да облече някакви по-прилични дрехи, ако Айла изобщо имаше лице да се покаже отново пред хората. Ала ето че планът на Марона се беше обърнал срещу нея и я представяше като злонамерен и коварен човек.
Подлата шега й беше изиграла лош номер и тя кипна от гняв. Бе убедила приятелките си да застанат на нейна страна, като им обеща, че ще бъдат в центъра на вниманието. Но вместо това сега всички говореха за жената на Джондалар. Дори странният й акцент, на който Лорава едва не се беше изсмяла на глас, а Уилопа трудно можеше да разбере, сега беше наричан екзотичен и чаровен.
Айла се радваше на вниманието на зеландонийците, а трите приятелки на Марона съжаляваха, че са се оставили да ги подлъжат. Портула поначало беше склонила с голямо нежелание. Тя се съгласи само защото Марона обеща да боядиса лицето й — умението, с което беше известна сред зеландонийките. Айла не им се стори толкова лоша. Бе приятелски настроена и сега определено спечели много приятели… спечели всички за приятели.
Как не можаха да забележат, че момчешкото облекло подчертава още повече красотата й? Те видяха само това, което искаха да видят — символичното значение на дрехите, а не тяхната красота. Никоя от тях не можеше дори да си представи, че ще облече подобни дрехи пред хората, но Айла не робуваше на подобни предразсъдъци. За нея беше от значение само това, че тези дрехи бяха удобни. Щом шокът от присмеха отмина, тя загърби наранените си чувства, а поради тази причина и всички останали престанаха да се смеят.
В центъра на откритото пространство под скалния покрив се издигаше масивен варовиков къс със сравнително плосък връх. Беше се отчупил от надвисналата скала толкова отдавна, че никой не си спомняше отколко време стои там. Често се използваше, когато някой искаше да привлече вниманието на събралите се хора. Човекът, който се изправеше върху камъка, ставаше по-висок от останалите и всички се обръщаха към него.
Щом Джохаран се качи на Камъка за говорене, събралите се постепенно млъкнаха. Той подаде ръка на Айла, за да й помогне да застане до него. Вълчо скочи без покана и се намести между двамата от неговата глутница. Застанали заедно на скалата, извисена над другите, стройният и мускулест мъж, красивата и екзотична жена и огромният величествен вълк представляваха силно въздействаща сцена. Мартона и зеландони, застанали една до друга, погледнаха към тримата, сетне се спогледаха за миг, всяка обзета от собствени мисли, които трудно можеха да се предадат с думи.
Джохаран се изправи и изчака, докато шумът утихне. Отправил поглед към народа си, накрая се увери, че цялата Девета пещера на зеландониите гледа към него. Забеляза и няколко души от съседните пещери. Съборът беше много по-голям, отколкото очакваше.
Отляво се бяха подредили почти всички обитатели на Третата пещера, а до тях бяха тези от Четиринайсетата. Отзад, в дясната част, имаше и много хора от Единайсетата. Присъстваха дори неколцина от Втората и някои техни роднини, живеещи от другата страна на разделящата ги долина — от Седмата пещера. Джохаран забеляза смесени между тях групи от Двайсет и деветата и дори двама-трима от Петата. Всяка пещера от околността беше изпратила свои представители, като някои бяха дошли от доста далеч.
„Мълвата се е разпространила бързо — каза си той. — Може и да не е необходимо да провеждаме втори събор за по-голямата общност. Изглежда, всички са тук. Трябваше да предположа, че ще дойдат. И всички пещери, живеещи нагоре по течението на реката, сигурно също са ги видели. В крайна сметка Джондалар и Айла са пътували на юг върху гърбовете на конете. На тазгодишния Летен събор сигурно ще има много повече хора. Може би трябва да организираме голям лов, преди да тръгнем, за да увеличим хранителните си запаси.“