Когато вниманието на всички беше приковано към него, той изчака още малко, за да събере мислите си. Накрая започна:
— Като вожд на Деветата пещера на зеландониите, аз, Джохаран, искам да говоря. — Всички замлъкнаха. — Виждам, че тази вечер имаме много посетители. В името на Дони, Великата Майка Земя, имам удоволствието да ви приветствам всичките на този събор в чест на завръщането на брат ми Джондалар от неговото дълго пътешествие. Благодарни сме на майката, че го пазеше, докато бродеше из непознати земи, и че го напътстваше, за да успее да се върне отново при нас.
Чуха се одобрителни възгласи. Джохаран направи пауза и Айла забеляза как веждите му се сбърчиха досущ като на Джондалар. Тя почувства същото топло привличане към него, както когато за пръв път бе забелязала тази прилика.
— Както повечето от вас сигурно знаят — продължи Джохаран, — братът, който тръгна с Джондалар, няма да се върне. Тонолан сега пътува в следващия свят. Майката го повика при себе си. — Той наведе глава и погледна надолу. — Но Джондалар не се върна сам. — Джохаран се усмихна на Айла. — Мисля, че хората няма да се изненадат, ако им кажа, че брат ми е срещнал жена по време на пътешествието си. — От тълпата последваха смях и усмивки. — Но трябва да призная, че не съм очаквал дори Джондалар да открие толкова забележителен човек.
Айла се изчерви. Този път не заради присмеха, а заради неговите хвалби.
— Официалното представяне на всеки зеландониец би отнело дни, особено, ако всеки включи всичките си имена и родствени връзки. — Джохаран отново се усмихна и хората му отвърнаха с кимане. — А и гостенката ни едва ли ще запомни всеки от вас. Затова реших да я представя едновременно на всички, а вие, когато имате възможност, ще можете да се представите сами поотделно.
Той се обърна и се усмихна на жената, застанала до него на камъка, но после срещна погледа на високия си брат и изражението му стана по-сериозно.
— Джондалар от Деветата пещера на зеландониите, майстор-каменоделец; син на Мартона, бивш вожд на Деветата пещера; роден в огнището на Даланар, вожд и основател на зеландониите; брат на Джохаран, вожд на Деветата пещера, се завърна след пет години дълго и трудно пътешествие. Той доведе със себе си една жена.
Вождът на Деветата пещера взе ръцете на Айла в своите.
— В името на Дони, Великата Майка Земя, представям на всички зеландонийци Айла от рода на мамутоите, член на Лъвския бивак, дъщеря на огнището на Мамут, избрана от духа на Пещерния лъв и закриляна от духа на Пещерната мечка… и както вече видяхме, приятелка на конете и този вълк.
„Айла от рода мамутои — замисли се тя. — А допреди време бях Айла без род и родина.“ Душата й се изпълни с огромна благодарност към Талут и Нези и останалите от Лъвския бивак, задето я бяха осиновили. Едва сдържаше сълзите си. Всички те й липсваха.
Джохаран пусна едната й ръка и вдигна другата:
— Приветствайте тази жена, която дойде от толкова далеч с Джондалар, приветствайте я в земята на зеландониите — децата на Великата Майка Земя. Засвидетелствайте й гостоприемството и уважението, с които зеландонийците почитат всичките си гости, особено благословените от Дони. Покажете й, че ценим нашите посетители.
Присъстващите отново хвърлиха презрителни погледи към Марона и приятелките й. Шегата вече изобщо не им се струваше забавна. Сега беше ред на четирите млади жени да се притеснят. Поне Портула стана аленочервена, когато погледна към чужденката. Айла не знаеше, че й дават да облече неприлично за нея облекло, но това сега нямаше никакво значение. Макар и момчешки, плътно прилепналите дрехи й стояха удивително добре.
Айла почувства необходимост също да се намеси. Ето защо пристъпи напред и каза:
— В името на Мут, Велика майка на всички, която вие познавате като Дони, ви приветствам, зеландонийци, деца на тази красива земя, деца на Великата Майка Земя, и ви благодаря за топлия прием. Благодаря ви също, че приехте моите приятели-животни, че разрешихте на Вълчо да остане при мен в къщата. — Вълчо вдигна глава към нея, щом чу името си. — Както и задето осигурихте място за моите коне Уини и Рейсър.
При споменаването на името на Уини Айла изцвили досущ като кон и изуми тълпата. Способността й да имитира животински звуци не за пръв път изненадваше хората. Тя имаше вроден талант точно да възпроизвежда звуците и тъй като бе живяла дълго в компанията единствено на животни, започна да имитира първо тях. С времето се беше усъвършенствала до такава степен, че дори зверовете трудно правеха разлика.