— Няма ли да представиш гостенката на съпругата си? — каза тя на Ларамар, загледана в Айла.
— Айла, това е съпругата ми Тремеда, а детето на крака й е най-малкият й син — каза той, като неохотно се подчини на жена си.
— Тремеда, това е Айла от… матумо…
— В името на Майката, приветствам те, Тремеда от…
— И аз те приветствам, Айла — отвърна жената и взе питието си, без да си дава труда да се здрависва.
Около нея се скупчиха още две деца. Дрехите по тях бяха толкова раздърпани и мръсни, че беше трудно да се разбере кое е момче и кое — момиче. Самата Тремеда не изглеждаше много добре. Косата й беше несресана, дрехите й бяха мръсни. Айла предположи, че тя също е пристрастена към бармата на мъжа й. Най-голямото от децата — едно момче — гледаше към нея така, сякаш му беше неприятно в нейната компания.
— Защо говори толкова смешно? — попита то, вдигнало глава към майка си. — И защо носи мъжки дрехи?
— Не знам. Защо не я попиташ? — отвърна Тремеда и изпи до дъно напитката в купата.
Айла хвърли поглед към Ларамар и забеляза, че той кипи от гняв. Беше готов да удари детето. Преди да го стори, жената заговори на момчето:
— Говоря по различен начин, защото идвам от много далеч и съм израснала с хора, които не говорят по същия начин като зеландонийците. Джондалар ме научи да говоря вашия език. Що се отнася до тези дрехи, днес ми ги подариха.
Детето, изглежда, беше изненадано от отговора, но не се поколеба да попита още нещо:
— Че защо ще ти подаряват момчешки дрехи?
— Не знам. Сигурно са искали да се пошегуват, но на мен ми харесват. Много са удобни. Не е ли така?
— Сигурно. Никога не съм имал толкова нови и хубави дрехи.
— Тогава можем да ти направим. Ще се радвам, ако ми помогнеш.
Очите му светнаха.
— Наистина ли?
— Да, разбира се. Ще ми кажеш ли името си?
— Бологан.
Айла протегна ръцете си за поздрав. Бологан я изгледа изненадано. Не беше очаквал да се здрависват с него напълно официално и не знаеше какво да прави. Никога не беше чувал майка му или мъжът от тяхното огнище, особено пък баща му, да поздравяват някого, като произнасят всичките имена и кръвни връзки. Айла взе двете отпуснати ръчички в своите.
— Аз съм Айла от рода на мамутоите, член на Лъвския бивак — започна тя. — В името на Мут, великата Майка Земя, известна още като Дони, те приветствам, Бологан от Деветата пещера; син на Тремеда, Благословена от Дони; съпруга на Ларамар, майстора на най-великолепната барма.
Начинът, по който произнесе похвалата, прозвуча за детето така, сякаш то наистина имаше родители, с които да се гордее. То погледна към майка си и нейния съпруг. Ларамар вече не беше ядосан. Двамата се усмихваха и явно им беше приятно.
— И мен също — каза Харезал, другото дете, като не чакаше покана. През това време около Ларамар започнаха да се трупат хора.
Айла забеляза, че Тремеда си напълни още една купа, преди да се оттегли заедно с децата. Бологан се обърна към нея. Тя му се усмихна и се зарадва, когато момчето й отвърна със същото.
— Мисля, че спечели детето за приятел — обади се Мартона.
— Доста невъзпитан младеж — намеси се Салова. — Наистина ли ще му ушиеш зимни дрехи?
— Защо не? Искам да се науча как се правят дрехите — отвърна Айла и посочи с жест към облеклото си. — Някой ден може да имам син. А пък може и да ушия дрехи и за себе си.
— Да ушиеш за себе си! Искаш да кажеш, че възнамеряваш да носиш това? — попита Салова, сбърчвайки нос от отвращение.
— Да, с някои промени като малко по-широко горнище — отвърна й Айла. — Вие пробвали ли сте изобщо тези дрехи? Много са удобни. Освен това са ми подарък за добре дошла. Искам да покажа, че съм ти благодарна за този дар — изрече тя, като в гласа й се доловиха нотки на гняв и гордост едновременно.